Аз ги последвах, радвайки се на възможността да помълча.
— Дори Христос не би си направил труда да слиза от кръста в ден като този — изпъшка Дуун, бършейки потта от челото си.
— Жегата наистина е нетърпима — подкрепи го Мълиган.
Със съблечени сака, те се довлякоха до билото на хълма, подминаха имението на Килготен и там срещнаха градския свещеник, отец Патрик Кели, запътил се в същата посока. Бе свалил от себе си почти всичко с изключение на якичката, а лицето му бе мораво като патладжан.
— Дяволско време — присъедини и той гласа си към техните. — Ще ни измори като мухи.
— Защо е цялата препирня? — попита го Фин, крачейки разгорещен редом с него. — Мирише ми на някаква шашма.
— Не си се излъгал — рече свещеникът. — Има тайно допълнение към завещанието…
— Знаех си! — извика Фин.
— Какво, какво? — чуха се гласове от тълпата, къкреща в собствен сос подире им.
— Ще стане бунт, ако се разчуе — отвърна само отецът, без да сваля поглед от портите на гробището. — Затова ще научите в последния възможен момент.
— Това преди или след като го заровим, отче? — попита невинно Дуун.
— Ох, толкова си глупав, че чак си жалък — изпъшка духовният пастир. — Хайде, върви напред. И гледай да не паднеш в дупката!
Дуун го послуша, последван и от останалите, чиито лица постепенно придобиваха по-сериозни изражения. Слънцето, сякаш от уважение към случващото се, също се скри зад облак, позволявайки на прохладния ветрец да донесе на всички секунда облекчение.
— Това е гробът — кимна свещеникът. — Наредете се от двете страни на пътеката и за бога, оправете си вратовръзките, ако имате такива, и най-вече, закопчейте си дюкяните на панталоните. Нека изпратим подобаващо Килготен. А впрочем, ето го и него!
И наистина, лорд Килготен вече се задаваше, бедната добра душа, в ковчег, натоварен върху платформата на една от колите от стопанството му, зад която следваше процесия от автомобили и други превозни средства, разтегнала се през половината подножие на хълма.
— Какъв парад! — рекох аз, но никой не ме чу.
— Никога не съм виждал подобно нещо! — извика Дуун.
— Затваряй си устата — каза му любезно свещеникът.
— Да пукна дано! — възкликна Фин. — Виждате ли ковчега?
— Виждаме, Фин, виждаме! — ахнаха всички.
Защото ковчегът, преминаващ тържествено пред нас, бе красиво изработен, със сребърен и златен обков, но що за странно дърво бе използвано за направата му?…
Дъски от сандъци за вино, доплавали чак от Франция, за да претърпят корабокрушение и да потънат в бездънните изби на негова светлост!
Сподавена буря от възгласи разлюля компанията от бара на Фин. Те се вдигнаха на пръсти, заръчкаха се с лакти.
— Янки, ти разбираш думите — изсъска ми Дуун. — Кажи ни какво пише!
Огледах ковчега, покрит с имена на първокласни напитки, и с трепет възкликнах:
— Мили боже! Това е „Шатоньоф дю Пап“, „Шато Лафит Ротшилд“! До него, надолу с главата, „Льо Кортон“. По-нататък — „Ла Лагун“. Какъв стил само! Каква класа! Не бих имал нищо против и мен да ме погребат опакован в дъски с подобни клейма на тях!
— Интересно — зачуди се Дуун — дали може да ги прочете, както е легнал отвътре?
— Млъкни най-сетне — изгледа го свещеникът. — След малко ще ти стане още по-интересно!
И сякаш колата с мъртвеца не бе достатъчна, за да нажежи атмосферата, онова, което я следваше, предизвика още по-силна вълна на безпокойство сред потящите се мъже.
— Напомня ми за онова погребение — промърмори Дуун — когато някой се подхлъзна, падна в дупката, счупи си глезена и развали цялата гощавка!
Защото процесията завършваше с цяла върволица коли и камиони, натоварени догоре с каси френски вина, а най-открая впряг горди бели коне, покрити с черни наметала, се пенеше, теглейки огромен фургон от ранните дни на „Гинес“.
— Не може да бъде! — рече Фин. — Лорд Килготен се е погрижил да почерпи за собствения си помен!
— Ура! — отговори тълпата. — Каква добра душа!
— Трябва да е знаел, че в ден като този ще пресъхнат устата и на монахините, а всички ние ще изплезим езици от жажда!
— Настрана! Дайте път!
И хората се залепиха покрай оградата, докато всичкият превоз, накамарен със странни етикети от Южна Франция и Северна Италия и издаващ същинска приливна вълна от бълбукащи звуци, не се струпа в църковния двор.