Това, разбира се, бе отец Кели, който пристъпи напред, носейки със себе си своя по-висш закон.
— Да не искате да кажете — викна свещеникът с пламнали страни и очи, искрящи под яркото слънце, — че ще излеете всичкото това пиене в гроба на Килготен?
— Именно такова е намерението ми — отвърна адвокатът и наведе гърлото на втората бутилка. Но отчето го улови за китката и я изправи обратно.
— И искате ние да наблюдаваме безучастно, докато извършвате своето светотатство?!
— Предвид волята на покойния, да, това изисква благоприличието. — И адвокатът понечи да продължи.
— Стойте, не мърдайте! — Свещеникът се огледа наоколо — към приятелите си от бара, начело с Фин, техния духовен водач, към небето, където се спотайваше господ, към земята, където лежеше и си траеше лорд Килготен, и накрая към адвоката Клемънт с неговия проклет шарен документ. — Внимавайте, инак ще провокирате граждански безредици!
— Даа! — извикаха всички, напирайки напред, свивайки и отпускайки юмруци покрай шевовете на панталоните си.
— Даа! — чух да прозвучава като ехо и моят глас.
— От коя година е това вино?
Клемънт невъзмутимо погледна етикета в ръцете си.
— „Льо Кортон“, 1938-ма. Най-доброто вино, от най-добрата реколта. Отлично. — И като се освободи от хватката на свещеника, започна да го излива.
— Направете нещо! — извика Дуун. — Нямате ли някое проклятие подръка?
— Свещениците не проклинат — каза отец Кели. — Но ще сторим друго. Фин, Дуун, Ханахан, Бърк, бързо насам! Да съберем глави.
Той се дръпна настрани, а останалите мъже и аз се втурнахме към него и се наредихме в кръг, свели глави за спешно съвещание. Посред разменяните шепнешком реплики отчето се изправи, за да види какво прави Клемънт. Адвокатът беше вече на третата бутилка.
— Бързо! — извика Дуун. — Както е тръгнал, скоро ще ги досъсипе!
Изпука и четвърта тапа, изтръгвайки жален стон от гърлата на отбора на Фин — „Жадните воини“, както щяха да се нарекат впоследствие.
— Фин! — разнесе се по едно време гласът на свещеника в разгара на дебата. — Ти си гений!
— Така си е — съгласи се Фин. Кръгът се разпръсна и отчето заприпка обратно към гроба.
— Имате ли нещо против, сър — рече, изтръгвайки бутилката от ръцете на адвоката, — да ни прочетете още един път проклетата клауза?
— За мен ще е удоволствие — отвърна адвокатът, и явно наистина беше така, съдейки по усмивката, с която отметна панделките и разтвори пак завещанието.
— „… че противно на старата пословица, човек всъщност може да отнесе благата си в гроба…“
Когато свърши, сгъна листа и опита да се усмихне отново, пресягайки се към бутилката, конфискувана от божия служител.
— Чакайте малко, господин адвокат — рече отчето, като отстъпи назад и обгърна с поглед тълпата, попиваща всяка негова дума. — Нека ви задам следния въпрос. Пише ли някъде по какъв точно начин виното трябва да се озове в гроба?
— Това е без значение — отвърна адвокатът.
— Значи сме единодушни, че важното е в крайна сметка да попадне там? — попита свещеникът със странна усмивка.
— Ако искам мога да го изливам през рамо или да го подхвърлям във въздуха — каза адвокатът. — Стига да се приземи от която и да било страна на ковчега или върху капака му, всичко е наред.
— Чудесно! — каза отец Кели. — Хайде, момчета! Едната рота тук, другата отсреща. Строй се! Дуун?
— Да, сър?
— Раздавай порциона. Живо!
— Да, сър!
Настана стълпотворение от блъскащи се и строяващи се мъже.
— Чакайте! — викна адвокатът. — Ще повикам полиция!
— Полицията е тук — обади се глас от далечния край на тълпата. — Сержант Баниън. От какво се жалвате?
Потресен, Клемънт успя само да примигне и с треперлив глас да изблее:
— Аз си тръгвам.
— Да видим как ще минеш жив през портала — каза му жизнерадостно Дуун.
— Тогава оставам. Но…
— Но? — попита го отец Кели, докато тапите изхвърчаха, а тирбушонът проблясваше ярко по цялата дължина на редиците.
— Това е против буквата на закона!
— Не — обясни му спокойно свещеникът. — Буквата си е същата, само пунктуацията е леко разместена.
— Мир-рно! — изкомандва Фин, когато всичко беше готово. От двете страни на гроба мъжете и аз чакахме, всеки с по бутилка „Шато Лафит Ротшилд“, „Льо Кортон“ или „Кианти“ в ръка.