Понесъл новината със себе си, се отправих за късна закуска в Кортаун. Впрочем какви ги говоря, там всички закуски бяха късни. Беше десет и половина, когато влязох в трапезарията с телеграмата, сгъната в джоба на ризата ми. Рики, Джон и Джейк Викърс тъкмо наблягаха на яйцата, бекона и препечените филийки. Джейк гостуваше в имението, с цел да помогне да Джон да вникне в новелата на Киплинг „Мъжът, който щеше да стане цар“ за предстоящ филм. Лицето ми вероятно ме е издало, докато си сипвах омлет в чинията и го украсявах отгоре с кетчуп, защото Джон каза:
— Виж ти, кой изглежда като питон, погълнал пума с все лапите и опашката. Какво има, хлапе?
— А, нищо — отвърнах самодоволно.
— Хайде, синко, изплюй камъчето!
Измъкнах телеграмата и му я хвърлих през масата.
Той я прочете внимателно и после я подаде на Джейк с думите:
— Гледай ти, какви неща. Сред нас имало гений, пък ние да не знаем!
— Е, не бих го нарекъл чак така.
— Нито пък аз, малкият. Просто фигура на речта. Видя ли какво пише, Джейк?
— И още как. — Джейк, с израз на изумление, предаде телеграмата на Рики. — Мили боже, значи ти си бил сериозен автор!
— Публикувам по нещичко за „Джобен детектив“ и „Странни истории“ — пошегувах се, колкото да отвлека вниманието от себе си.
— Прочети го на глас, Рики — каза Джон.
— Нали вече го чете — засмя се тя и изтича около масата, за да ме прегърне. — Поздравления!
После застана до мен и все пак прочете високо телеграмата. Това беше грешка. Джон не бе искал тя да го направи наистина и сега започна съсредоточено да реже шунката и да маже филийката си с масло.
— Е, хлапе — каза, без да вдига очи от чинията. — Измисли ли вече какво ще правиш с всичките тези пари?
— Да правя?
— Да, да правиш. Да харчиш. Как смяташ да се отървеш от тази главозамайваща сума, о, сине на Жул Верн?
— Не знам — отвърнах, пламнал от удоволствие и от техния интерес. — Току-що получих съобщението. Ще го обсъдим с Маги. Може да пообзаведем къщата, живеем там вече три години, а в някои стаи още липсват мебели. Аз самият пиша в гаража. Нямаме кола, та съм се сместил там на едно старо бюро за шейсет долара. Сега може да си купя стелажи за книгите. Или да взема стикове за голф на татко, той никога в живота си не е имал свестен комплект…
— Дявол да го вземе, ама че списък! — извика Хюстън.
Аз го погледнах, мислейки, че ме хвали. Вместо това той се беше облегнал на стола, с изражение на тревога за моето бъдеще.
— Джейк, чу ли го какви ги говори?
— А-ха — отвърна Джейк.
— Не е ли това най-тъпият и задръстен план за пазаруване, изричан някога? За бога, момче, ти си велик писател на научна фантастика, нали така? Превъзходен, изтънчен майстор на фантазията и въображението?
— Правя каквото мога — рекох.
— Правел бил! Използвай главата си, да го вземат мътните! Изведнъж ти е паднала манна небесна, сухо, пари! Нали няма да вземеш да ги сложиш в банка, та да събират мухъла там?
— Предполагах, че…
— Предполагал си, вятър.
През цялото това време Рики стоеше до мен. Сега усетих как пръстите й се впиват отзад във врата ми, подтиквайки ме към воля и мъжество. После, сигурна, че действието й е останало незабелязано, тя се върна на мястото си начело на масата и взе да топи бекона си в кетчуп.
— Струва ми се, не ти остава друг избор, освен да повериш инвестирането на своята Гран При в ръцете на хора, които знаят как да живеят, тоест на Джейк и мен — каза Джон. — Съгласен ли си, Викърс?
Джейк кимна и ми смигна енергично.
— Можеш да разчиташ на нас, синко — обърна се Джон към мен. — Ние ще обмислим всичко и още преди залез-слънце ще сме намерили начин да инвестираш своите… колко бяха?
— Пет хиляди долара — отвърнах вяло.
— Пет хиляди зелени гущерчета! Джейк, колко според теб бихме могли да спечелим за това незаконно братче на Флаш Гордън, дето седи тук?
— Двайсетина хиляди, вероятно — отвърна с пълна уста Джейк.
— Хайде, за по-сигурно да го кажем петнайсет. Да не ставаме алчни. — Той кръстоса крак връз крак. — Главното, синко, е да се въртят парите. Иначе залежават и плесенясват. Затова сега, след закуска тримата ще се съберем и ще намерим начин да те направим истински богат още тази седмица — никакво чакане, никакво отлагане!
— Аз…