— Млъквай и си яж попарата — усмихна се Джон. Известно време се хранихме в мълчание, като всеки от нас хвърляше погледи към останалите. Джон към мен, Джейк към Джон, аз към тях двамата, а Рики избра момент и ми кимна решително в знак да не се давам и да водя смело битката срещу нечестивите сили.
Като ме погледа известно време как ровичкам с вилицата в чинията си, Джон реши да смени темата.
— Какво четеш напоследък, хлапе?
— Шоу. Шекспир. По. Хоторн. „Песен на песните“ на Соломон от Стария завет. Фокнър. Стайнбек…
— Така, така — рече той, докато палеше пурета. После отпи от кафето си и реши да кара направо.
— А Хевлок Елис6?
— Секс? — попитах.
— Е, не е само секс — махна с ръка Джон. — Имаш ли някакви виждания по въпроса?
— Какво общо има това с моята награда?
— Търпение, синко. Нищо общо, просто Джейк и аз също четем някои неща. А преди няколко години излязоха и „Докладите на Кинси“7, случайно да са ти попадали?
— Жена ми ги продаваше в книжарницата, където се запознахме.
— Не думай! Е, какво ще кажеш за хомосексуалните моменти в тях? Доста са интересни, не намираш ли?
— Ами…
— Искам да кажа — продължи той, като махна на Рики за още кафе и я изчака да напълни чашите, — че на земята няма мъж, момче или старец, които по едно или друго време да не са копнели за друг мъж. Прав ли съм, Джейк?
— Това е общоизвестна истина — отвърна другият.
Рики само свиваше устни, въртеше се на стола си и ме стрелкаше с погледи, казващи: „Бягай, обирай си крушите оттук!“.
— Не е ли напълно човешко, при цялата тази любов, заложена в нас — продължаваше Хюстън, — да се влюбим в треньора си по футбол, в най-добрия атлет или оратор в класа? А момиченцата пък си падат по своите учителки по тенис или танци. Какво е твоето мнение, Рики?
Рики отказа да отговори и изглеждаше готова да скочи и да побегне от стаята.
— Понякога изповедта е полезна за душата — каза Джон, като разбъркваше кафето си и гледаше в дълбините на чашата. — Ето, например аз не се стеснявам да призная, че когато бях на шестнайсет, в гимназията имаше един бегач — боже, той можеше да прави всичко. Скок на височина, овчарски скок, спринт, крос — каквото ви дойде на ума. Прекрасно момче. Е, добре, как можех да не се захласна по него? Хайде, Джейк, разкрий картите. Не ти ли се е случвало и на теб?
— На мен не, но на мои приятели. Имаше например един, който се учеше да кара ски и така беше лапнал по инструктора, че ако онзи му беше казал „Хайде да се оженим“, щеше да го направи още там, на пистата. Може би не докато смъртта ги раздели, но все пак…
— Ето, виждате ли? — Джон отмести поглед от Джейк към Рики, а после към мен. — Всичко си е в реда на нещата. А сега е твой ред, хлапе.
— Мой ред за какво?
— Как за какво… — той изглеждаше леко потресен — да си излееш душата, разбира се. В крайна сметка, след като Джейк имаше куража да сподели за ски инструктора на своя приятел…
— Разбира се — обади се Джейк.
— И след като аз съм пораснал достатъчно, за да ви разкажа за оня пъргав кучи син, за отгледаната на мляко и бифтеци американска мечта, то тогава… — той всмукна от пуретата и отпи от кафето си — е време и ти също…
Поех си дълбоко въздух и бавно го изпуснах.
— Нямам нищо за признаване.
— Чакай, чакай, така не става! — рече Джон.
— Нищичко — повторих. — Ще ми се да имах, но нищо не ми се е случвало, нито на петнайсет, нито на шестнайсет или седемнайсет. И от осемнайсет нататък, пак нищо. Деветнайсет, двайсет? Кръгла нула. Имаше две-три момичета, но подобно на моя приятел Рей Харихаузен8, който влагаше цялото си либидо в динозаврите, аз влагах моето в ракети, в Марс и извънземни. Нещастните девойчета издържаха да слушат историите ми по някой и друг час, а после побягваха, виейки от скука…
— Сериозно ли говориш? — попита Джейк.
— Абсолютно нищо? — изгледа ме обвиняващо Джон.
— Иска ми се и аз да можех да се похваля с някой треньор, гимнастик или нещо от рода. Да съм имал вашия късмет с някоя и друга нестандартна забежка. Но няма нищо странно, ексцентрично, перверзно. Направо да си умреш от досада.
Погледнах към Рики. Тя гореше от възхищение към мен, но не казваше нищо.
— Сигурен ли си? — рече Джон.
— Хайде, кажи си — додаде Джейк. — Всички си имаме своите страсти, малки, мръсни желанийца…
6
Хевлок Елис (1859–1939) — английски лекар, основоположник на сексологията като научна дисциплина. — Б.пр.
7
Събирателно име за книгите на Алфред Кинси (1894–1956) — „Сексуалното поведение на мъжа“ (1948) и „Сексуалното поведение на жената“ (1953). — Б.пр.
8
Рей Харихаузен (1920–2013) — американски кинопродуцент, сценарист и постановчик на специални ефекти. — Б.пр.