— Не и аз — поклатих глава. — Никакви млади Давидовци, само Афродита и Венери Милоски. Момичешки дупенца, а не момчешки задничета. Разбирам, че това ме прави странен. Опитвах се, наистина се опитвах, но просто не можех да се влюбя в Хюго Динуиди, учителя ми по физкултура в лосанджелиската гимназия.
— Не ти вярвам! — каза Хюстън.
— Нито пък аз — добави Викърс.
— Виж, ти, Джон, си друго нещо — рекох. — В теб съм влюбен. Но това е по-различно, нали?
— Да, да — отдръпна се той. — Искам да кажа, разбира се.
— А колкото до теб, Джейк, довечера ще дойда да почукам на вратата ти. Остави я отключена.
Видях как балонът на самочувствието му спихва.
— Добре дошъл си — измърмори.
— Ура! — Рики се втурна около масата, целуна ме по бузата и изпърха от стаята. — Браво на теб!
След малко се върна и в мълчание ни поднесе коктейли „Блъди Мери“.
Бъди нащрек, рекох си, докато траеше тишината. Сипах си още яйца и зачаках новия опит на Джон.
— Колкото до твоите пари… — обади се най-сетне той.
— Нямам никакви пари.
— Парите, които ще получиш, хлапе, от онези мили хора в Ню Йорк, през месец май…
— А, тези ли — разчупих филийката си аз, избягвайки погледите им.
— Ти слушаш ли ме изобщо? Ето, и Джейк ще ме подкрепи, че най-добре е още утре да отидем на надбягванията във Финикс Парк. Ще изберем най-добрия кон от осемте гонки и ще заложиш цялата сума на него, наведнъж — всичко или нищо! Как ти се струва?
— Не съм навит — рекох накрая.
— Що за отговор е това? Дори не е на общоприет, нормален език.
— На мен пък ми звучи добре. Не съм навит и толкова.
— Хайде, стига бе! — извика Джон. — И какво се оказва? Че си просто един малък бъзливец? Мекотело? Жалък плужек?
— В общи линии да, и се гордея с това — отвърнах.
— Моби Дик щеше да плюе на теб.
— Най-вероятно.
— А Мелвил да те наповръща.
— Не се и съмнявам.
— Хемингуей не би седнал до теб в двуместен открит нужник, за да споделите едно мъжко изживяване.
— И аз също не бих влязъл в общ нужник с него.
— Виж го само, Джейк.
— Гледам го — обади се Джейк.
— Той ни отказва!
— Направо умира от шубе.
— Именно — казах аз и станах.
Към този момент стомахът ми вече се бунтуваше. Извадих телеграмата от джоба си. Листът бе празен. Върху него нямаше думи. Те бяха успели да изгорят, опустошат, изтрият, унищожат думите, посланието, радостта в течение на един дълъг, кошмарен час.
Сега трябваше да се уединя в някоя тиха дъблинска стая с празната хартия и да я нагрявам полека със запалени клечки, докато проличат отново редовете, изписани със симпатично мастило. Ти си награден. Зачитаме те. Направил си нещо свястно. Или каквото там пишеше вътре в девет часа сутринта, което вече бе изчезнало.
Можех да захвърля телеграмата на пода, но виждах, че Джон само чака това удоволствие. Затова я сгънах и я прибрах.
— За твоя информация — казах, — вече съм премислил всичко. При това много внимателно. И на последната гонка в Примроуз Парк ще заложа късметлийските си пари, всичко, което имам, на… Оскар Уайлд!!
После взех коктейла си в ръка и небрежно — да, именно небрежно, а не сърдито или припряно — минах покрай Джон и Джейк, поздравих ги с чашата и излязох през вратата.
Десет минути по-късно Рики ме откри на каменната задна веранда на „Кортаун Хаус“. От върха на носа ми капеха сълзи.
— Чудесен си — каза тя. — Хубаво ги подреди.
— Бих искал и аз да се чувствам така — промърморих. После й подадох телеграмата. — Появи ли се вече текстът?
— Кое?
— Думите. Наградата. Съобщението.
Тя го вдигна към очите си на мъглявата светлина.
— Да — отвърна. А после, виждайки лицето ми, тихо повтори: — Да!
И думите явно наистина се бяха върнали, защото тя ми ги прочете.
И аз повярвах.
Телеграфирах обратно в Ню Йорк и казах, че ще бъда там, на 24 май, за да получа наградата си от Джон Хърси, Робърт Шерууд, Норман Казънс, Лилиан Хелман и останалите.
Никога повече не споменах за случая пред Джон или Джейк.
Нито пък те го направиха.
25.
Посред съня си чух бясно блъскане по вратата на хотелската стая. Станах олюлявайки се и с несигурни крачки отидох да отворя. На прага ми, разкрачен, стоеше Джон, ухилен до ушите, с лъскав черен неопрен, с маска, харпун и яркожълта кислородна бутилка в ръце.