— Кръчмата на Фин — обадиха се като ехо останалите.
Физиономията на стареца изчезна от прозореца, за да се появи миг по-късно отново, когато той изскочи от колата и застана с ръце на кръста на тротоара. Беше чудна гледка, в спретнатия си спортен костюм от фина вълна. Очите му грееха от възхита.
— Човек се познава най-добре по гордостта — рече. — Вие трябва да сте Фин!
— Добре казано — засмях се. — А ще влезете ли да се подслоните от дъжда, ваша чест?
— Сега не вали!
Като по поръчка, тъкмо в този миг заваля.
— Приемам с благодарност. — И той пое с бодра стъпка, сякаш бе с четирийсет години по-млад. Дъждът се отмести, позволявайки му да мине.
— Сторете път! — казах аз. Тълпата се отдръпна и се насочи обратно към чашите си. — И сър, преди да е настъпил краят на света, как е вашето име?
— Шоу! — извика мъжът. — Джордж Бърнард Шоу. — И той се втурна напред, дългокрак и червенобрад, толкова енергично, че въздухът в бара се изви подире му като вихрушка. — И между другото — добави с известна закачливост, — съм пълен въздържател.
Всички се отдръпнаха, сякаш бе обявил, че е чумав.
— И щастлив ли сте от това свое половинчато съществуване? — попитах.
— Ако да бъдеш зает вместо пиян, е щастие, то тогава съм щастлив — отвърна Шоу. — Но тъй като колата ме остави насред път, съм силно изкушен да си разквася гърлото. Нещо изключително слабо, ако обичате.
— Слабо колкото ангелите на блудния син ли, ваша чест?
Брадата на Шоу хареса каламбура и грейна:
— Тук май всички сте писатели.
— Ако сиромашията, пиенето и чесането на езика те прави писател, то наистина сме такива — подадох му чаша бренди аз. — Ето, пробвайте това!
— Не, не! — извика той. — Под слабо имах предвид просто чаша вода.
— Мили боже — възкликнах. — Последният клиент, направил толкова проста поръчка, бе сестрата на свещеника от Корк, господин Шоу!
— Шоу? — опули се изведнъж Тимълти. — Я чакайте малко! Виждал съм снимката ви в „Айриш Таймс“. Нали вие запалихте кладата под Жана д’Арк!
— Аз съм написал пиесата, да! — каза Шоу.
— А също — намеси се Дуун, — не беше ли ваше определението, че ирландецът е човек, който ще се изкатери по шест голи жени, за да стигне до майка си?
— И това е близо до истината.
— Ако ще си досаждаме с истини — обади се Мърфи, — по-добре хич да не изтрезняваме.
Измерих с очи сянката на Шоу.
— Ако ме извините, сър, надали ще ми се удаде друг случай да ви предложа едно за сметка на заведението.
Притиснат до стената от злополучния ден и прикованите в него погледи, Шоу примигна, огледа се наляво и надясно и обърна чашката.
Устните му помръднаха от някакви неизказани слова, той сякаш поспори със себе си и с някакъв невидим опонент, после сви рамене, отвори очи и тихо каза:
— Ето. — Под въздействието на алкохола пръстите му се свиха около дръжката на чантата, която носеше, и той я постави на бара.
— Какво е това? — попитах.
— Може да е бомба — отвърна Шоу. Мъжете затаиха дъх. — Или пък украса за вашето почтено заведение. Отворете я.
— Добре — рекох, и го сторих.
Оказа се, че вътре има четири възголеми табелки от рисуван порцелан, които наредих върху тезгяха.
— Значи не е бомба.
— Още е рано да се каже — възрази Шоу.
Върху табелките бяха изписани думи.
— СПРИ — изрекох, прочитайки първата.
— ПОМИСЛИ — произнесе Кели надписа на втората.
— ПРЕТЕГЛИ — рече Тимълти.
— НАПРАВИ — допълни Дуун.
— Странно — каза Шоу, — не знам кое точно ме накара да дам четири шилинга за тях, но тази сутрин ги видях на една крайпътна сергия и реших да ги купя. Сякаш самата баналност на съветите ми допадна.
— Според мен пък — отвърна Дуун, — който и да ги е направил, е имал своите дълбоки причини. Виждате ли, те са нещо като играчки, които могат да се разместват по всякакъв начин. Дали пък, ако ги наредим тук, на лавиците или на бара, няма да отворят кепенците на помрачените ни мозъци, господин Шоу?
— Нямах намерение да започвам курс по философия — рече гостът.
— Но те са тъкмо това — каза Дуун. — Всяка от тях носи заглавието на университетския курс, който трябва да се мине, и на мъдростта, която трябва да се усвои. Кажете ни, ако примерно украсите с тях този бар, който за нас е като роден дом, дали това не би повишило коефициента на интелигентност на хората, стоящи пред вас?