— Ако кажа не, ще си помислите, че считам интелигентността ви за неспособна на подобрение. Ако пък кажа да, ще решите, че съм подпийнал и ви лаская.
— Какво пък, ласкайте ни! — подхвърли Тимълти.
— Добре тогава, сложете ги тук и нека блестящите ви умове заблестят още по-ярко от тях — рече Шоу.
— Готово! — извика Дуун, като грабна една от табелките и се защура из помещението. — На думата СПРИ мястото й е до вратата. Така ще служи за предупреждение на всеки, който влиза, да остави отвън земните си грижи и проблеми. А онзи, който излиза, да поспре и да изтича до бара за още едно, напук на жена си!
— Браво, Дуун! — разнесе се възглас на всеобщо одобрение.
После той постави втората, с надпис ПРЕТЕГЛИ, в далечния край на бара, където всеки можеше да я претегля с поглед, докато аз, като съдържател на заведението, взех последните две.
— Какво да правим сега с ПОМИСЛИ? — попитах. Господин Шоу, който до момента наблюдаваше подскачащия нагоре-надолу Дуун, прочисти гърло и шумът отведнъж утихна.
— Идва ми на ума — рече хапливо той, — че в достопочтения ви бар има едно място, към което всички погледи са вечно и неумолимо приковани и което поради това е особено подходящо. Това е огледалото зад гърба ви — замръзналото езеро, в което цяла Ирландия е затънала и оглежда своя вчерашен сумрак и утрешния си здрач.
— Господи, помилуй грешните ни души — възкликнах аз. — След четирийсет години гледане, цяло чудо е, че ледът още не се е пропукал. Добре, слагам ПОМИСЛИ тук! — И я поставих насред огледалото.
— Ей, народе — извиках. — Мислите ли?
— Мислим, мислим! — отвърнаха всички.
— Ето — рекох тогава, подавайки НАПРАВИ на Дуун. — Занеси и това до вратата, та като видят СПРИ, хората поне малко да изчакат, преди да НАПРАВЯТ нещо глупаво.
— Не че искам да се бъркам — обади се Шоу, който седеше на бара като глътнал бастун и отпиваше от сервираната му междувременно вода — но… по-добре да изчакаме.
— Да изчакаме какво?
— Ами, знае ли човек — отвърна той и се огледа тайнствено наоколо.
И ние зачакахме, местейки поглед от СПРИ към ПРЕТЕГЛИ, след това към ПОМИСЛИ и завършвайки обиколката с НАПРАВИ.
Мъжете отпиваха от чашите си, часовникът тиктакаше, а ветрецът повяваше леко през люлеещите се врати.
Можех да чуя местенето на очите им ту към единия ъгъл, ту към другия, дъха, рошещ косъмчетата в ноздрите им, пукането на мехурчетата в халбите с бира.
Затаих дъх.
В кръчмата ми беше тихо като в гробница.
Мълчание.
Наредените покрай бара фигури приличаха на гора от спящи красавици. Сякаш бе нощта преди Сътворението, или денят след Страшния съд.
— По едно от заведението! — извиках. Нищо.
— Двойно питие за всички! — пробвах да ги съживя, но пак никой не помръдна.
— Господин Фин — промълви Шоу с най-добрия си сценичен шепот. — Какво… се… случва?
— Какво ли? — промълвих. — Това е първият час и първата проклета минута на безмълвие в кръчмата на Фин от двайсет години насам. Чуйте!
Шоу се вслуша и тръгна покрай насядалите мъже, сякаш бяха прашасали статуи в стар музей.
— Дали да не повикаме свещеник? — прошепнах.
— Няма нужда! — обади се един глас. — Свещеникът е тук!
— Шоу се извъртя, насочвайки брадата си към далечния край на заведението, където отец О’Мали, дотогава скрит в частното сепаре, надигна посивялата си глава като възкръсналия от гроба Лазар.
— Вие! — Свещеникът се вторачи в стария драматург с погледа на библейския Йов, обвиняващ всевишния. — Вижте какво направихте!
— Аз? — изчерви се Шоу, с вид на оскърбена невинност. — Защо пък аз?
— Вие — повтори свещеникът, точейки бръснач да обръсне рижавата му брада. — И вашите дяволски козни, нечестиви брътвежи и знаци. Всичко това са прояви на нечестивия!
Шоу се обърна и погледа местата, където бяха поставени СПРИ, ПРЕТЕГЛИ, ПОМИСЛИ и НАПРАВИ.
Отчето пристъпи с бавни, погребални стъпки към бара и наредените пред него живи мъртъвци, всеки потънал в тягостното си мълчание. Ръката му се протегна като змия, стиснала празната чаша.
— Налей ми малко животворен сок, Фин.
— Един животворен сок, каквото и да значи това! — отзовах се аз и я напълних, докато той продължаваше бавно да се плъзга край тезгяха.