— Е — издиша той в рижата брада ментов дъх от изповедалнята — отговорете ми, господин по-хитър от дявола и по-мъдър от Еклезиаста, господин ирландец, изпратен в Лондон и вкиснал се по пътя… какво имате да кажете в свое оправдание относно тези омаломощаващи знаци, които отнеха силата ни, направиха ни вцепенени, глухи и неми?
— Ако това е Светата инквизиция — отвърна Шоу — направо започвайте с мъченията.
— Вие сте мъртвец! — Отец О’Мали кръжеше покрай него като хищник, обикалящ жертвата си. — Първият знак. Какво означава той?
Единствено очите на парализираните мъже край бара се отместиха по посока на споменатия надпис: СПРИ!
— Означава — каза Шоу, — че понякога е по-добре да поспрем, да останем бездейни, да оставим нещата сами да се случват.
— Ако на пътя ни стои жена, не е за препоръчване да го правим — рече свещеникът.
— И все пак — възрази Шоу, — животът ни носи толкова стремително, че мисълта ни често се губи.
— Велосипедът е виновен — промърмори Дуун. — Той и другите проклети изобретения ще ни довършат.
— Дуун! — изкопа гроба му свещеникът.
Дуун покорно легна в него.
— Дошъл сте в Ирландия да проповядвате смут и да сеете хаос. Уж учите на разум, а резултатът е горест и немота! Не, благодаря, съвети от Луцифер не ни трябват! — настъпваше неумолимо отчето.
— Чакайте малко! — извика Шоу, драскайки в бележника си. — Това трябва да си го запиша!
Безкрайно бавно, сякаш пробуждайки се от вековен сън, Дуун се наведе, за да погледне след пъргавото перо на Шоу, което бягаше, скачаше и се плъзгаше върху листа.
— Глей ти — прошепна. — Това не е чак толкоз лошо.
— Ти да мълчиш — скръцна му със зъби преподобният, също четейки драскулките на Шоу. — Ето, значи, как стоят нещата — обърна се сетне към него. — Светът още не е готов за такива като теб и Гилбърт Кийт Честъртън9! И за тези твои богохулни слова! СПРИ! ПРЕТЕГЛИ! ПОМИСЛИ! НАПРАВИ! Какво, по дяволите, значат, та накараха всички тук да си глътнат езиците?
Шоу чевръсто си записваше и подчертаваше думите му.
— Струва ми се очевидно, че преди да можеш да ПОМИСЛИШ, трябва да СПРЕШ за достатъчно дълго време, да ПРЕТЕГЛИШ това, за което ще МИСЛИШ, а после, без много маене, да го НАПРАВИШ!
— Е, разбира се, като изключим начина, по който се оправят жени и някои други неща! — каза Дуун със затворени очи.
— Дуун!
Последният се спаружи в стола си.
— Продължавайте — каза отец О’Мали със злокобна сладост в гласа.
— Почти свърших — поля я с малко оцет Шоу. — В момент на сляпа интуиция купих този комплект, за да преподавам с него правия и променлив ток на творческия подход.
— Моля?
— Променливият ток означава СПРИ, за да претеглиш. ПРЕТЕГЛИ какво да МИСЛИШ. ПОМИСЛИ. И после НАПРАВИ. А правият — НАПРАВИ, а после МИСЛИ, ПРЕТЕГЛЯЙ и СПРИ, за да починеш.
— Я дайте малко по-подробно — каза свещеникът.
— С удоволствие — отзова се Шоу. Променливият ток дава творческо многообразие на изкуството, живописта, драмата. Но аз препоръчвам най-вече НАПРАВИ. Делото е баща на мисълта. ПРАВЕНЕТО води съзнанието към открития.
— Води, и още как — изгледа го изпепеляващо другият.
— Винаги има време да МИСЛИШ след един съзидателен акт.
— Е, тогава вече е малко късно — обади се Дуун. — Думата ми е при жените, де. Прощавайте, отче.
— Не прощавам, Дуун. Колкото до вас, Шоу, чакам да обобщите.
— Аз съм подготвил рулона за механичното пиано; от вас остава само да го завъртите и да изсвирите мелодията! — Шоу разпери тънките си пръсти, сякаш всеки от тях бе кран, от който щеше да заструи виртуозно капричио. ПРАВЕТЕ отново и отново, за да откриете какво по дяволите МИСЛИТЕ! Скрийте трите табелки и оставете само НАПРАВИ на видно място. Прав ток! Или пък, ако предпочитате променлив, свирете разни гами и с четирите. Спирайте, преживяйте, мотайте се, после се гмуркайте отново, изскачайте, щурейте, скачайте, тичайте, беснейте, създавайте!
— Шоу! — простена отец О’Мали, изпуснал нишката.
— Ето, вижте мен — рече драматургът. — Докато пътувах тази чудесна дъждовна сутрин, бях вдъхновен да ПРАВЯ. Да купя тези чаши с теста на Роршах върху тях и да продължа да ПРАВЯ, като накарам Фин да ги разположи така, че всички да ги виждат.
9
Гилбърт Кийт Честъртън (1874–1936) — британски писател, известен с детективските си истории, в които главен герой е католическият свещеник отец Браун. — Б.пр.