— Ти си добро хлапе. Почти толкова, колкото аз. Ще те включа в следващия си филм. Ще станеш звезда.
После се обърна, пристъпи в студената нощ и полека затвори вратата.
Изчаках, докато чуя стъпките му по чакълестата алея, после заключих и тръгнах бързешком из къщата, угасвайки светлините. Когато минавах през библиотеката, вятърът зави скръбно в комина и разпръсна пред камината пепелта от „Лондон Таймс“.
Погледах я примигвайки известно време, после тръснах глава, изтичах по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, докато не стигнах мансардната си стая. Хлопнах вратата зад гърба си, съблякох се и се мушнах в леглото. Тъкмо се завивах презглава, когато някъде далеко в глухата нощ градският часовник удари един.
А стаята ми бе толкова високо, толкова изгубена в къщата и в небесата, че независимо кой или какво чукаше, хлопаше или удряше по входната врата, шепнейки, умолявайки или пищейки, кой би могъл да го чуе?…
Пристигнах в „Кортаун Хаус“ със закъснение.
Когато Джон отвори, пъхнах в ръцете му разказа, но аз самият не влязох.
— Какво има, хлапе? — попита ме той.
— Прочети това.
— Прилича на разказ. Къде е сценарият?
— По-късно. Първо разказа. И слушай, не го пускай страница по страница на пода, докато го четеш, разхождайки се из къщата.
Джон наклони глава встрани.
— Защо бих направил нещо подобно, синко?
— Не знам. Просто недей.
Той влезе навътре, оставяйки ме да затворя вратата. Последвах го по коридора и видях как прелиства страниците и кима с глава. Вече в библиотеката, го чух да мърмори:
— Тъй, тъй. Май ще трябва да престанем с шегичките на масата. Никакви шегички повече.
28.
— Мили боже, това пък какво е? — изтръгна се от устата ми.
— Кое какво е?
— Сляп ли си, човече? Погледни само!
И Гарити, момчето от асансьора, протегна шия, за да види какво толкова зяпам.
От мъгливото дъблинско утро, през парадния вход на „Роял Хайбърниан“, тъкмо се задаваше по посока на рецепцията висок, гъвкав като върбова пръчка мъж към четирийсетте, следван от петима по-ниски, но също така гъвкави двайсетгодишни юноши. Те нахлуха като трели на птича песен, размахвайки във въздуха ръце, въртейки очи, пърхайки и чуруликайки. Устните им се присвиваха, челата им ту помрачняваха, ту се проясняваха, страните им пламваха и пребледняваха — или може би и двете едновременно. Гласовете им в един момент бяха безупречно пиколо, в следващия — флейта или мелодичен обой, но винаги в тон. Водейки едновременно шест монолога, те бликаха в единен хор, изливайки един върху друг същински поток от съчувствие, писукайки жалостиво за тегобите на пътуването и превратностите на времето. Балетната им трупа се носеше в облак от парфюмен аромат, плаваше красноречиво пред очите ни, оставяйки безмълвен смаяния Гарити. Те се сблъскаха грациозно и се струпаха пред рецепцията, където ги посрещна мениджърът, облян от тяхната музика. Очите му оформиха два перфектни кръга с малки точки в центъра.
— Какви са тези? — прошепна Гарити.
— Защо не ги попиташ? — отвърнах.
В този момент звънчето на асансьора дрънна и лампичката светна. Той трябваше да откъсне очи от пъстрата компания и да се устреми нагоре в небесата.
Аз пък извадих бележника и писалката си, предвкусвайки раждането на нова книга на Откровенията.
— Бихме желали стая, моля — рече високият, строен мъж със сребро на слепоочията.
Мениджърът си припомни къде се намира и прочисти гърло:
— Имате ли резервации, сър?
— О, божичко, не — рече мъжът с изваяни черти и устни като влажно цвете, докато останалите захихикаха. — Просто решихме да вземем самолета от Таормина11. Започвахме ужасно да се отегчаваме след цяло лято обикаляне по света, когато някой каза: „Защо не направим пълна промяна, нещо наистина диво“. „Какво,“ попитах. „Ами да отидем на последното място, което би ни хрумнало“. „И кое е то?“ Някой предложи Северния полюс, но това беше глупаво. И тогава аз извиках: „Ирландия!“. Всички си паднаха по идеята и когато врявата стихна, отпратихме направо за летището. И ето че сицилианските слънчеви плажове се стопиха като вчерашно лимоново сорбе, разтвориха се в нищото. И ние сме тук, за да изживеем нещо… тайнствено!
— Тайнствено? — попита мениджърът.
11
Малък град на източния бряг на остров Сицилия, популярна туристическа дестинация. — Б.пр.