— Още не знаем какво е, но ще разберем, щом го видим или се случи, а нищо чудно и ние самите да го предизвикаме — нали така, банда?
Бандата зацвърча в отговор.
— Ако ми дадете по-ясна представа какво точно търсите в Ирландия — рече мениджърът, оставайки на висотата на положението си, — може би ще успея да ви упътя…
— Не, не, изключено — вдигна ръце високият мъж. — Ние просто ще се хвърлим напред, развявайки интуицията вместо шалове на вратовете си, ще се понесем с попътния вятър и ще видим къде ще ни отведе. Когато разгадаем мистерията и намерим онова, за което сме дошли, ще разберете за откритието ни по възгласите и възторженото ликуване, носещи се от малката ни туристическа група.
— Не се и съмнявам — промълви мениджърът.
— Е, приятели мои, хайде да се регистрираме.
И предводителят на отряда се пресегна към вехтата хотелска писалка, но после сбърчи нос и с широк жест извади своята, от четиринайсеткаратово злато. С нейна помощ с нечетлив, но изящен калиграфски почерк изписа с вишнево мастило в книгата името Дейвид, последвано от Снел, след това тиренце и Оркни. Отдолу добави: „И приятели“.
Мениджърът наблюдаваше движенията на писалката като омагьосан, но после за сетен път си спомни своята роля в случващото се.
— Но сър, още не съм ви казал дали имаме достатъчно места…
— О, положително ще се намерят за шестима морни странници, отчаяно нуждаещи се от отдих след досадните грижи на стюардесите. Една стая ще е напълно достатъчна!
— Една? — зяпна го слисаният служител.
— Теснотията сближава, нали, юнаци? — попита възрастният, без да поглежда спътниците си.
Никой от тях не възропта. Не възроптах и аз, записвайки трескаво в бележника си.
— Е — каза мениджърът, прелиствайки неловко хотелската книга, — виждам, че тъкмо са се освободили две съседни…
— Перфетто! — възкликна Дейвид Снел-Оркни.
Приключили с процедурата, служителят и далечните гости известно време се съзерцаваха в мълчание. Най-сетне той откъсна поглед от тях и викна прегракнало:
— Портиер! На рецепцията! Отнеси багажа на господата…
Последният се яви начаса и се озърна наоколо. Но на пода нямаше никакъв багаж.
— О, не, няма нужда — махна безгрижно с ръка Дейвид Снел-Оркни. — Не носим нищо със себе си, освен по една смяна бельо в джобовете. Тук сме само за двайсет и четири часа, а може би и за дванайсет. После — обратно към Сицилия и топлия здрач. Ако желаете да платя предварително…
— Не се налага — рече другият, подавайки ключовете на портиера. — Четирийсет и шеста и четирийсет и седма, моля.
— Веднага — отвърна той и като овчарско куче, мълчаливо завръщащо стадо тънкорунести, блеещи, побутващи се овце, подкара прелестната компания към асансьора, който тъкмо спираше във фоайето.
Спрях да пиша, защото… на гишето, иззад гърба на мениджъра, се появи жена му, с поглед от стомана.
— Ти да не си се побъркал? — просъска. — Защо го направи?
— През целия си живот — рече той, наполовина на себе си — съм си мечтал да видя не един комунист, а десет накуп, не двама нигерийци, а двайсет, облечени в кожи, не трима американски каубои, а цяла стотица, току-що слязла от седлата. Затова, когато шест оранжерийни рози ми падат от небето, не мога да устоя на изкушението да ги сложа във вазата. Дъблинската зима е дълга, Мег, това може да е единственият запален фойерверк за цялата година. Изчакай само докато се пръсне!
— Глупак — отвърна му тя.
Може би не чак такъв, помислих си аз.
Междувременно асансьорът се понесе нагоре по шахтата си с такава лекота, сякаш бе натоварен единствено с шепа духнат пух от глухарчета.
Същият ден по пладне започна серия от съвпадения, която след редица обрати действително доведе до мистериозна развръзка, като при това аз се оказах в центъра на събитията.
Трябва да знаете, че хотел „Роял Хайбърниан“ се намира на половината път между Тринити Колидж и парка „Сейнт Стивънс“, а зад него минава Графтън Стрийт, откъдето можете да си купите прибори, сервизи, покривки или алени ловни сака, кожени боти и каскети, с които да препускате подир проклетите хрътки, или пък, още по-добре, да се шмугнете в бар „Четирите провинции“, за подходяща смесица от пиене и приказки — препоръчваната пропорция е час пиене на два часа приказки.
Та както споменах, тъкмо по пладне от парадния вход на хотела излезе не някой друг, а самият Снел-Оркни със своята чуруликаща петорка. Аз ги следвах по петите и дискретно си водех записки.