Шесторката продължи по тротоара, пръскайки ведрост и усмивки. Нолан вече се канеше да се втурне към бара, когато се случи нещо непредвидено.
Иззад ъгъла, сякаш от нищото, изскокна Гарити, момчето от асансьора на хотел „Роял Хайбърниан“, и преди някой да се усети, се шмугна с пламнало от вълнение лице в „Четирите провинции“, за да сподели новината.
Докато Нолан и аз стигнем до заведението, следвани от запъхтяния Тимълти, Гарити вече бе претичал покрай целия тезгях, подминавайки още несъвзелия се от шока Фин.
— Ако знаете само какво изпуснахте! — викаше на всеослушание той. — Все едно гледате някой от онези научнофантастични филми, дето ги дават в кино „Гейъти“!
— Какво искаш да кажеш? — попита Фин, отърсвайки се от транса.
— Ами че те не тежат нищо! — рече Гарити. — Да ги качиш с асансьора, беше все едно да хвърлиш шепа плява нагоре в комина! А да им бяхте чули приказките само! Те са тук, в Ирландия — тук той сниши гласа си — по тайнствени причини!
— И мистериозни — подсказах му аз.
— Точно така. Не ги назоваха, но помнете ми думата, не са дошли за добро. Виждали ли сте подобно чудо в живота си?
— Не и от големия пожар в манастира насам — обади се Нолан. — Тогава аз… — Но думата „манастир“ явно притежаваше магически свойства, защото при произнасянето й вратите се разтвориха широко и вътре, обърнат наопаки, се яви отец Лиъри. Ще рече, че преподобният се движеше заднешком, притиснал бузата си с една ръка, сякаш съдбата му бе зашлевила силен и неочакван шамар.
Разчитайки посланието, изписано на гърба му, мъжете тикнаха носове в чашите си и тактично изчакаха, докато и той не накваси гърло, все още взрян към изхода, сякаш там бяха открехнатите двери на ада.
— Преди няма и две минути — рече свещеникът накрая — ми се яви зрелище, на което трудно ще повярвате. Нима след всички тези години на беди и страдания Ирландия наистина се е побъркала?
Чашата му бе своевременно допълнена.
— Да не сте попаднал на пътя на нашествениците от планетата Венера, отче?
— И ти също ли ги видя, Фин? — попита последният.
— Да, и искам да ви попитам, смятате ли ги за лоши?
— Не толкова за лоши или добри, колкото за странни и чалнати, Фин, такива, на които им вървят думи като рококо и барок, ако следваш потока на мисълта ми.
— Нося се по него с лекота, сър.
— Къде ги видяхте за последно, отче? — попитах аз.
— Тъкмо влизаха в парка. Допускате ли, че сега там ще се разрази вакханалия?
— С извинение, че се меся — рече Нолан, — но времето не е подходящо за целта. Друго ми минава през ума, че вместо да дремем тук, е по-добре да отидем да ги проследим…
— Това би противоречало на моралния ми кодекс — каза свещникът.
— Удавникът се хваща за всичко — вметнах аз. — И може да си потъне заедно с моралния кодекс, ако се вкопчи в него, вместо в спасителен пояс.
— Стига си проповядвал — сопна се божият служител, — ами обясни накъде биеш.
— Бие натам — просъска развълнувано Нолан, — че откак се помним не сме имали такова нашествие от благородни сицилианци. Кой знае, може би в същия този момент четат на глас на жените и дъщерите ни някъде насред парка. И от коя книга, ако смея да попитам?
— „Балада за Редингската тъмница“12? — предположи Фин.
— Направо изби рибата — изръмжа Нолан, ядосан от това, че измъкнали същината на въпроса изпод носа му. — Откъде да знаем, че тези духчета от бутилка не продават парцели на един остров, наречен Файър Айлънд13? Чували ли сте за него, отче?
— Американската преса понякога достига и до моето бюро.
— А помните ли големия ураган от четирийсет и шеста, когато вълните направо го пометоха? Един мой чичо, бог да съхрани зрението и здравия му разум, служеше там като брегова охрана по време на евакуацията, когато трябваше да изселят всичките му жители до един. Разказваше, че гледката била по-ужасна от ревю на Фенели, по-кошмарна от баптистка конвенция. Десет хиляди души търчали по ветровития плаж, помъкнали навити на рула пердета, клетки с папагалчета, оранжеви спортни сака и лимоненожълти обувки. Била най-апокалиптичната сцена, откакто Йеронимус Бош нарисувал ада за идните поколения и оставил настрана четката и палитрата. Не е лесно да евакуираш десет хиляди красавци, крехки като венецианско стъкло, с големи, влажни кравешки очи, с плочи симфонична музика в ръцете и обеци на ушите, без сам да понесеш поражения. Скоро след това чичо ми посегна към чашката.
12
Поема от Оскар Уайлд, посветена на престоя му в затвора в Рединг, където е излежавал двегодишна присъда за хомосексуализъм. — Б.пр.
13
Остров край Ню Йорк, нарицателно в популярната култура от 60-те и 70-те години като място за хомосексуални авантюри. — Б.пр.