— Разбира се! — Хулихан леко подскачаше на място и разкършваше рамене. — Само ми дайте тоя Дуун насам!
— Колкото до теб, момко — погледна ме изпод вежди Тимълти, — виждам, че подробностите на нашия спорт те изумяват. Откъде, питаш се, възрастни хора намират време за подобни глупости? Е, времето е нещо, с което ние, ирландците, разполагаме в изобилие. Когато човек си няма работа, неща, които в твоята страна са незначителни, стават значими. Може никога да не сме виждали слон, но вярваме, че бръмбарът под микроскоп е най-голямото животно на света. Ето защо, докато не е минал границата, спринтът преди химна е също толкова благороден спорт, колкото и всеки друг. Нека изясним правилата!
— Първо попитай тези господа — рече разсъдливо Хулихан — дали случайно не искат да заложат.
Присъстващите погледнаха към Снел-Оркни и мен, за да видят дали обясненията им не са отишли нахалост.
— Разбира се, че искаме — казахме ние.
Всички отдъхнаха удовлетворено.
— И така, да разпределим позициите — каза Тимълти. — Фогарти, ти ще си старши съдия на изхода. Нолан и Кланъри — странични съдии в коридорите. Кланси ще засича времето. О’Нийл, Баниън, братята Кели и всички останали ще са публика. Да вървим!
Сякаш ме поде огромна машина за почистване на улици — едно от онези чудовища със стърчащи от всички страни валяци и четки. Дружелюбната тълпа понесе Снел-Оркни, другарите му и мен надолу по тротоара, към многобройните мигащи светлинки, с които ни примамваше киното. Пътьом Тимълти редеше съществените детайли в ухото ми:
— Естествено, много зависи от категорията на киносалона.
— Естествено! — викнах в отговор.
— Има либерални, свободомислещи кина, с широки коридори, грамадни изходи и още по-грамадни, просторни тоалетни. Някои от тях са оборудвани с толкова много порцелан, че само от ехото можеш да се сепнеш. А има и стиснати, мижави кина, с клаустрофобични проходи, редове, от които коленете ти се забиват в диафрагмата, и тоалетни, разположени в сладкарницата на отсрещния тротоар, до които стигаш, минавайки ребром през вратата. Всяка зала се оценява внимателно преди, по време и след спринта и всички обстоятелства се вземат предвид. След това времето на състезателя се признава за добро или незадоволително в зависимост от това дали е трябвало да си пробива път предимно през мъже, през жени или през мъже и жени смесено. Най-трудно се минава през деца на дневните прожекции. Естествено, винаги съществува изкушението просто да се врежеш в тях, загребвайки ги на откоси наляво и надясно, затова преустановихме тази практика. Сега правим най-вече вечерни състезания тук, в „Графтън“!
Групата спря. Примигващите светлини на киното проблясваха в очите и озаряваха лицата на мъжете.
— Идеалното кино — каза Фогарти.
— Защо? — попитах.
— Проходите му — обясни Кланъри — не са нито прекалено широки, нито прекалено тесни. Изходите са добре разположени, пантите на вратите са смазани, а публиката е балансирана смес от спортни натури и от темерути, които няма да се поместят, ако видят спринтьор с изплезен език да се носи със сетни сили към тях.
Осени ме внезапна догадка.
— А практикувате ли… хендикап?
— Разбира се. Понякога сменяме изходите, ако старите са твърде добре познати. Или обличаме единия бегач в лятно палто, а другия — в зимно. Ето, Дуун например, е доста бърз в краката, затова му трябва двоен хендикап. Нолан! — Тимълти извади плоска бутилка. — Вкарай това вътре. Накарай Дуун да опъне две глътки, ама големи!
Нолан хукна да изпълнява задачата.
— За разлика от него — продължи Тимълти, — Хулихан вече достатъчно е подложил в „Провинциите“, тъй че няма нужда от повече баласт. Равни шансове за всички!
— Влизай, Хулихан — рече Фогарти. — И нека парите, които сме заложили на теб, да ти дадат криле на раменете. След десет минути ще те видим как излизаш през тази врата с чест, като победител!
— Да си сверим часовниците! — обади се Кланси.
— Що не си свериш задника — отвърна Тимълти. — Не виждаш ли, че нямаме нищо за сверяване, освен кирливите си китки. Ти си единственият тук с часовник. Хулихан, тръгвай!
Последният се здрависа с всички подред, сякаш заминаваше на околосветско пътешествие. После махна с ръка и изчезна в мрака на киното.