В същия момент Нолан изскочи обратно, държейки наполовина празното шише.
— Дуун вече е в норма!
— Добре! Кланъри, иди да провериш състезателите. Да са седнали един срещу друг на четвъртия ред, както е уговорката, с шапки на глава, палтата закопчани наполовина, шаловете омотани около вратовете. После се върни да ми докладваш.
Кланъри изтича към недрата на салона.
— Ами разпоредителите, онези, които проверяват билетите? — поинтересува се Снел-Оркни.
— Всички са вътре и гледат филма — отвърна Тимълти. — Няма да се пречкат, и без това краката ги болят от стоене.
— Десет и тринайсет — обяви Кланси. — След две минути…
— Започва засичането на времето? — обадих се аз.
— Ти си гений — призна Тимълти.
Кланъри излезе запъхтян.
— Готово! По местата са и всичко е в ред!
— Вече дават финалните сцени. Познава се по музиката — към края винаги гръмва.
— Да, силничка е — съгласи се Кланъри. — Целият хор и оркестър се включват заедно със солистката. Утре трябва да дойда, да го изгледам целия. Бил много хубав.
— Така ли? — казаха всички.
— А как се казва песента?
— Стига вече с тая песен! — сряза ги Тимълти. — Остава минута до края, а вие се занимавате с глупости. Събирайте залозите! Кой е за Дуун? Кой за Хулихан? — Настана кратка гълчава и разменяне напред-назад на дребни монети.
— За Дуун — казах аз и подадох четири шилинга.
— Без дори да си го виждал да бяга?
— Залагам на прасе в чувал.
— Добре казано! — Тимълти раздаваше команди наляво и надясно. — Кланъри, Нолан, по местата в коридорите! Отваряйте си очите някой да не скача преди надписа!
Двамата побягнаха, щастливи като ученици.
— А сега се наредете от двете страни. Янки, ти и Снел-Оркни минете отсам при мен!
Ние бързо се строихме в шпалир между двата затворени изхода.
— Фогарти, ти слушай на вратата!
Последният долепи ухо и очите му се разшириха.
— Проклетата музика е адски силна!
Единият от двамата Кели сръчка брат си в ребрата.
— Скоро ще свърши. Който ще мре, вече се е проснал на земята, а който ще живее, се е привел над него.
— Усили се още! — обяви Фогарти, приведен на поста си, шавайки с пръсти, сякаш въртеше копче на радио. — Ето! Чинелите удариха, значи надписът „Край“ вече е на екрана.
— Започна се! — прошепнах аз.
— Шшт! — рече Тимълти. — Ето и химна! Мир-рно!
Всички се изпънахме. Някой козирува.
Но всички очи бяха приковани във вратата.
— Чувам тропот на крака — каза Фогарти.
— Който и да е, взел е добър старт…
Вратата се разтвори с трясък.
Отвътре с плонж изскочи Хулихан, разцъфнал в задъханата усмивка, позната единствено на победителите.
— Хулихан! — извикаха печелившите.
— Дуун! — извикаха губещите, в това число аз и Снел-Оркни. — Къде е Дуун?
Защото, макар единият състезател да бе пресякъл финала, конкурентът му още се губеше.
— Тоя идиот да не е взел грешния изход?
Всички чакахме. Публиката се изниза и разотиде.
Тимълти пръв пристъпи в празното фоайе.
— Дуун? — извика.
Тишина.
— Да не би пък да се е заврял тук! — надникна някой в мъжката тоалетна.
— Дуун?
Никакъв отговор.
— Майчице — извика Тимълти. — Ами ако си е счупил някой крак и сега се гърчи на пътеката в предсмъртни агонии?
— Това ще да е!
И островчето от мъже, устремило се на една страна, смени центъра на тежестта си и се понесе на друга, през вратата на салона и по пътеката към екрана. Снел-Оркни, неговите другари и аз ги следвахме по петите.
— Дуун!
Кланъри и Нолан бяха вече стигнали и мълчаливо сочеха надолу. Аз подскокнах два пъти във въздуха, за да надзърна над главите на останалите, но в огромната залата бе тъмно и не видях нищо.
— Дуун!
Всички се бяха струпали край четвъртия ред и аз чувах само слисаните им възклицания.
Най-сетне гърбовете се поотместиха и пред очите ми се разкри гледката на Дуун, отпуснат в седалката си, със скръстени ръце и затворени очи.
Мъртъв?
Нищо подобно.
Една сълза, едра, блестяща и красива, се търкулна по бузата му. Друга, още по-голяма и искряща, напираше в другото око. Брадичката му бе мокра. Очевидно не плачеше отскоро.