Наобиколихме го и се приведохме, вглеждайки се в лицето му.
— Дуун, да не си болен?
— Да не си получил лоши вести?
— Боже мой — проплака Дуун, като тръсна глава, безсилен да говори. — Боже мой — успя да промълви накрая. — Тя има глас на ангел.
— Ангел?
— Да, тя. — И кимна нагоре към екрана.
Ние се обърнахме, взирайки се в бялото платно.
— За Дина Дърбин ли говориш?
— Сякаш отново чух гласа на милата си покойна баба… — изхлипа Дуун.
— На баба ти задника! — сопна му се Тимълти. — Не може да е имала такъв глас!
— Кой ще знае това, ако не аз? — Дуун се изсекна и избърса очи.
— И значи само заради оная хубавица Дърбин си се отказал от спринта?
— Само? — извика Дуун. — Какво значи само? Щеше да е кощунство да хукна да бягам от киното след такова изпълнение. Все едно да прескоча олтара по време на сватба или да се разтанцувам посред погребение.
— Можеше поне да ни предупредиш, че няма да се състезаваш — изгледа го ядно Тимълти.
— Как да го сторя? Чувството ме обзе внезапно, като божествена омая. Особено последната й песен… как се казваше, Кланъри, „Прекрасният остров Инисфрий?“
— Какво още пя?
— Какво още е пяла? — викна Тимълти. — Тоя глупак току-що ни изгуби дневните надници, а ти го питаш какво още е пяла!
— Разбира се, парите въртят света — съгласи се Дуун, продължавайки да седи. — Но музиката е тази, която намалява триенето.
— Какво става там? — долетя глас отгоре. Един мъж се бе привел над перилата на балкона, пуфкайки цигара. — Какъв е тоя шум?
— Това е операторът — прошепна Тим. А после, по-високо. — А, здрасти, Фил! Ние сме, компанията. Имаме един малък проблем от областта на етиката, да не кажа на естетиката. Та се питахме, дали би те затруднило да пуснеш химна още веднъж?
— Да пусна химна?
В лагера на печелившите се надигна ропот, започна ръчкане с лакти.
— Прекрасна идея — каза Дуун.
— И още как. — Тимълти погледна лукаво нагоре. — Просто единият от състезателите ни бе връхлетян от непреодолима сила.
— Една изтъркана лента от трийсет и седма година го прикова в креслото — допълни Фогарти.
— И тъй, за да е честна играта… — взорът на Тимълти се просветли. — Фил, стари приятелю, дали последната ролка от филма с Дина Дърбин е някъде край теб?
— Във всеки случай, не е в дамската тоалетна — отвърна операторът, пушейки невъзмутимо.
— Духовит, както винаги. А дали не би могъл да я сложиш в машината и да ни пуснеш пак края на филма?
— Всички ли искат това? — викна Фил.
Настана миг на нерешителност. Но мисълта за още едно състезание бе твърде примамлива, за да се пропусне, макар и на карта да бяха заложени вече спечелени пари. Един по един мъжете кимнаха.
— Тогава и аз ще заложа — рече Фил. — Един шилинг на Хулихан!
Спечелилите отвърнаха със смях и овации, предвкусвайки нова победа. Хулихан помаха приветливо с ръка. Загубилите пък наобиколиха своя човек.
— Чуваш ли как те подиграват, Дуун? Събуди се, момче!
— Щом започне да пее, запуши си проклетите уши!
— Всички по местата! — засуети се Тимълти.
— Няма публика — отбеляза Хулихан. — А щом няма препятствия, няма и истинско състезание.
— Какво пък — озърна се Снел-Оркни. — Всички ние ще бъдем публика.
Гениално! — възкликна Тимълти.
Всички със светнали очи насядаха по седалките.
— А защо, още по-добре, да не се разделим на отбори? — предложи Тимълти. — За Дуун и Хулихан е ясно, но да даваме и по една допълнителна точка за всеки от техните поддръжници, който успее да се измъкне, преди химнът да е приковал подметките му?
— Дадено! — викнаха всички.
— Извинете — обадих се аз, — но май нямаме съдия.
Погледите се извърнаха към мен.
— Е, какво да се прави — рече Тимълти. — Нолан, бягай отвън!
Нолан се повлече по коридора, ругаейки под сурдинка.
Фил подаде глава от прожекционната кабинка високо горе.
— Ей, дръвници, готови ли сте?
— Да, ако момичето и химнът са готови!
Светлините угаснаха.
Аз се озовах в седалката до Дуун, който зашепна трескаво в ухото ми: