Животът бе весел. Всеки космически пристан бе негов дом, а всеки кораб — негово лично возило. Нямаше капитан, който да откаже да вземе слепия гратисчия Рислинг и неговия смачкан куфар — той сновеше от Венерабърг до Лийпорт и от Пресъхналата вода до Ню Шанхай или пак обратно — накъдето го отвеждаше прищявката.
Никога не се приближи до Земята повече от Космическа станция Сюпра Ню Йорк. Дори когато подписваше договора за „Песни на космическите друми“, той прослави името си на борда на луксозен лайнер някъде между Луна Сити и Ганимед. Хоруиц, първият му издател, се намираше на борда за втори меден месец и чу Рислинг да пее на едно корабно увеселение. Когато чу изпълнението му, Хоруиц бе вече врял и кипял в издателската дейност — пълното съдържание на сборника бе записано направо на лента в радиостанцията на същия кораб и чак тогава той пусна Рислинг да си върви. Следващите три тома бяха изцедени от Рислинг във Венерабърг, където Хоруиц бе изпратил агент, който да напива поета дотогава, докато не изпее всичко, за което се сети.
Сборникът „Лети, корабе“ не е изцяло произведение на Рислинг. Голяма част несъмнено е написана от него и стихотворението „Песента на двигателите“ е неоспоримо негово, но повечето от стиховете са били събрани след неговата смърт от хора, познавали го от странствуванията му.
„Зелените хълмове на Земята“ придоби този си вид за около двадесет години. Най-ранният достигнал до нас вариант е бил композиран, преди Рислинг да ослепее по време на едно разпиване с вербувани с договор работници на Венера. Стиховете се отнасяха най-вече за нещата, с които работниците възнамерявали да се заловят, като се върнат на Земята, ако успеят да съберат и върнат някога парите, получени при подписването на договора, след което щяло да им бъде разрешено да се върнат у дома. Някои от строфите бяха вулгарни, други не, ала припевът бе несъмнено този на „Зелените хълмове“.
Ние знаем точно къде и кога е създаден окончателният вариант на „Зелените хълмове“.
В пристанището Елис Айл на Венера се намираше кораб, който по разписание трябваше да извърши пряк полет до Грейт Лейкс, Илинойс. Това беше старият „Сокол“, последният от серията „Ястреб“ и първият, който щеше да приложи новата политика на компанията Хариман относно допълнителното заплащане за експресни услуги между земните градове и всяка колония с предвидени в разписанието спирки.
Рислинг реши да се върне с този кораб на Земята. Вероятно вече се дразнеше от своята собствена съдба — или може би жадуваше да види още веднъж родния Озаркс.
Компанията вече не допускаше гратисчии — това бе известно на Рислинг, но изобщо не му и хрумна, че тази наредба може да бъде приложена и спрямо него. За космонавт бе вече остарял. Не че беше изкуфял — той просто съзнаваше, че е една от забележителностите на Космоса, наред с Халеевата комета, Пръстените и Брюстъровия хребет. Влезе през люка за екипажа, слезе долу и се разположи удобно в едно празно кресло за ускорение.
Там го и намери капитанът по време на последния си оглед на кораба.
— Какво правиш тук? — запита той.
— Тръгнал съм към Земята, капитане. — На Рислинг не му трябваха очи, за да види четирите капитански нашивки.
— Няма да можеш да пътуваш с този кораб, познаваш правилника. Ставай и бързо се махай оттук. Излитаме незабавно. — Капитанът бе млад — беше започнал да лети след ослепяването на Рислинг, но Рислинг познаваше хората от този тип — пет години в Хариман Хол само с учебни полети вместо солидния опит в Далечния космос. Двамата мъже не си приличаха нито по произход, нито по дух — космосът се променяше.
— Хайде сега, капитане, нека не ви се свиди да върнете един старец у дома.
Офицерът се колебаеше — няколко члена на екипажа се бяха спрели да слушат.
— Няма да стане. Член шести на космическия предохранителен закон гласи: „Никой няма право да навлезе в Космоса освен като редовен член на екипажа на чартърен кораб или като пътник, закупил си билет за такъв кораб съгласно правила, които могат да бъдат издадени въз основа на настоящия закон.“ Ставай и изчезвай!
С ръце, пъхнати под главата, Рислинг се облегна назад.
— Щом трябва да си отида, проклет да съм, ако тръгна да вървя. Носете ме.
Капитанът прехапа устна и нареди:
— Полицай! Махнете този човек оттук!
Корабният полицай впери поглед нагоре, към тавана.
— Не мога да изпълня заповедта, капитане. Навехнал съм си рамото. — Останалите членове на екипажа, присъствували само допреди миг, потънаха зад преградата.