— Но ако все още сме във връзка с „Праксис“…
— Да, само че ние доста ги учудихме. Те не знаеха за тази симпатия към съпротивата и затова събитията бяха за тях пълна изненада. Стратегията на Мая да си мълчим и да се спотайваме май започва да дава резултат. Не, тези отряди вероятно са независими. В такъв случай можем да предположим, че Марс вече е независим и в момента се намира в състояние на гражданска война между народа и управляващите. Искам да кажа, че ако онези от Бъроуз ни звъннат и ни кажат: „Окей, приятели, Марс е цял свят, достатъчно голям е, за да има повече от един тип управление. Ние си имаме Бъроуз, вие си имате вашето, затова просто не се опитвайте да превземате нашето“. Какво би отговорила на това?
— Не смятам, че някой от тях би се замислил чак толкова мащабно — каза Надя. — За тях нещата се разпадат едва от три дена. — Тя посочи екрана. — Виж, ето го Дерек Хейстингс, шефа на „Транзишънъл Оторити“. Когато идвахме на Марс, беше ръководител на екипа за Контрол на мисията в Хюстън. Той е опасен — умен и изключително упорит. Ще се постарае да удържи положението, докато пристигнат подкрепленията.
— Добре, какво предлагаш да правим?
— Не знам.
— Не можем ли да оставим Бъроуз на мира?
— Не мисля. По-добре ще е да организираме едно прецизно превземане на града. Ако ги оставим героично да отстояват Бъроуз, от Земята със сигурност ще дойдат да ги спасят. Ще го нарекат спасителна мисия и след това ще се насочат към цялата планета.
— Няма да е лесно да го превземем с всички тези ченгета в него.
— Знам.
— Червените обмислят наводняването му — обади се Сакс.
— Какво?
— Градът е под нивото на Ваститас. А под леда има вода. Без бент…
— Не — отсече Надя. — В града има 200 хиляди души и само няколко хиляди полицаи. Какво ще стане с хората? Не може да се евакуират чак толкова много хора. Това е лудост. Също като през 61-а. — Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. — Дали наистина имат такива намерения?
— Може пък да е само заплаха — обади се Арт от екрана.
— Заплахите не вършат никаква работа, ако хората, които заплашваш, не вярват, че ще изпълниш заканата си.
— Може би ще повярват.
Надя поклати глава.
— Хейстингс не е толкова тъп. Дявол да го вземе, той може просто да евакуира хората си и да остави мирните жители да се издавят! А след това ние ще се превърнем в чудовища и Земята по-убедена от всякога ще тръгне да ни преследва! Не!
Тя стана и отиде да потърси нещо за хапване. Но когато погледна сладките в кухнята, откри, че апетитът й е изчезнал. Наля си чаша кафе. Ръцете й трепереха.
През 2061 Аркадий се бе свързал с едни отцепници, които бяха изпратили малък астероид към Земята, за да се вреже в повърхността й. Това беше само заплаха. Но астероидът бе взривен — най-голямата експлозия в историята, дело на човешки ръце. След това войната на Марс се бе превърнала в касапница и Аркадий бе безсилен да я спре.
А това можеше да се случи отново.
Надя се върна в офиса.
— Ще се наложи да отидем в Бъроуз — каза тя на Сакс.
На Земята положението бе от ясно по-ясно. Метанационалите около „Субараши“ все още се чепкаха с южните си колеги, само че в контекста на всеобщото наводнение боричканията им се бяха превърнали в странична и маловажна атракция. Трудно бе да се каже какво мислят за конфликта на Марс земните жители.
Всъщност, каквото и да мислеха, една доста бърза совалка вече бе на път да пристигне на планетата, претъпкана с подкрепления за ченгетата. Затова всички групи на съпротивата бяха мобилизирани да се съсредоточат около и в Бъроуз. Арт правеше всичко възможно да им помага отвътре. Съвсем скоро той успя да убеди множество хора да дойдат в Бъроуз, включително червените и партизаните-първомарсианци, които явно все още мислеха, че това ще е нещо от рода на атака или обсада. Надя долови съвсем ясно, че докато онези червени и първомарсианци, които я познаваха — Ивана, Джийн, Раул, Касей — продължаваха да поддържат връзка с нея и да използват услугите й като арбитър, по-радикалните фракции, както в средите на червените, така и на първомарсианците, гледаха на нея като на нещо неуместно, ако не и като на пречка. Това направо я вбесяваше, защото беше сигурна, че ако Ан я подкрепяше напълно, тези по-радикални елементи щяха да се присъединят. След няколко неуспешни опита, Надя успя да установи връзка с Ан.
Но разговорът им както винаги се изроди в махленска кавга. Ан определено виждаше в бунта шанс един път завинаги да унищожи всички опити за тераформиране и да изтрие колкото се може повече градове и хора от лицето на Марс, дори ако за това се наложеше да прибегне до преки нападения. Изплашена от тази апокалиптична възможност, Надя започна да спори с нея първо горчиво, а после и отчаяно и гневно. Само че Ан се беше потопила напълно в нейния собствен свят.