Когато я позна, той се усмихна, приближи се и й помогна да се качи на платформата. После се наведе над микрофоните и каза:
— При нас е Мая Тойтовна. — Овациите бяха неописуеми.
Мая тръгна с насечени крачки към микрофоните, спря се и викна:
— Тихо! Тихо! Благодаря ви! Благодаря! Хайде тихо де! Има някои доста сериозни нещица, които трябва да чуете.
— О, Господи! — изпъшка Надя, вкопчена в облегалката на стола на Сакс.
— Марс сега е независим, правилно. Тишина! Само че, както каза и Ниргал преди малко, това съвсем не означава, че съществуваме изолирано от Земята. Това просто е невъзможно. Ние обявяваме нашия суверенитет съгласно международните закони и призоваваме Международния трибунал незабавно да потвърди легалността на нашия акт. Подписали сме предварителни договори, утвърждаващи независимостта ни, и сме установили дипломатически отношения с Индия, Китай и Швейцария. Положили сме основата и на икономически взаимоотношения на бизнес основа с организацията „Праксис“. Тези взаимоотношения, както и всички останали, не целят лични облаги и са разработени така, че да донесат максимално голяма полза и за двата свята. Всички тези договори, взети заедно, полагат началото на нашето официално, легално, полуавтономно партньорство с различни физически и юридически лица на Земята. Очакваме незабавно потвърждение и ратифициране на всички тези съглашения от Международния трибунал, ООН и останалите отговорни инстанции.
След това съобщение последваха овации. Въпреки че не бяха толкова шумни, колкото бяха при речта на Ниргал, Мая ги остави да притихнат. Когато хората се умириха, тя продължи:
— Що се отнася до ситуацията на Марс в момента, нашите намерения са да се съберем незабавно тук, в Бъроуз, и да използваме Декларацията от Дорса Бревиа, за да положим основите на ново свободно марсианско правителство.
Този път овациите бяха по-ентусиазирани.
— Да де, да — каза Мая раздразнено и нетърпеливо. — Стига вече! Тишина! Само че преди да се стигне до всички тези работи, трябва да решим проблема с нашите опоненти. Предполагам, знаете, че се събираме точно пред главната квартира на силите за сигурност на „Транзишънъл Оторити“, които точно в този момент слушат като всички вас, ето там, във вътрешността на Тейбъл Маунтин. — Тя посочи. — Докато в края на краищата не дойдат, за да се присъединят към нас. — Викове, скандирания, овации. — … Искам да кажа на всички тях, че не им мислим злото. Искам да кажа на полицаите да престанат да се опитват да ни контролират. Вече не можете! — Луди овации. — Уверяваме ви, че ще имате свободен достъп до космодрумите, където совалките ще ви отведат до Шефилд, а оттам и до Кларк, ако чак толкова не желаете да се присъедините към нас. Това не е блокада или обсада. С две думи, свободни сте…
Тя спря и протегна ръце напред. И тълпата й отговори.
След няколко часа силите за сигурност се упътиха към космодрума.
Най-безкомпромисните им елементи вероятно бяха избити в Касей Валис. А останалите бяха безпомощни пред съпротивата. Едва ли щеше да им е възможно да контролират цяла планета, пълна с дисиденти. Поне щяха да бъдат прекалено уплашени, за да опитат. Значи бяха успели да направят нещо по-различно този път. Или просто условията на Земята се бяха променили и всички тези феноменални събития в марсианската история бяха само изкривени проекции на тези промени. Доста възможно. Тревожна мисъл, особено, когато се налага да осмисляш бъдещето. Но всяко нещо с времето си.
Сакс наблюдаваше с интерес един от екраните.
— Какво става на Земята? — попита го Надя.
— Нивото на моретата продължава да се покачва. Вдигнало се е 4 метра. Засега сякаш метанационалите са спрели да се джафкат. Международният трибунал препоръчва прекратяване на огъня. „Праксис“ хвърля всичките си сили в борба с наводнението. Някои от останалите метанационални компании вероятно ще направят същото. Генералната асамблея на ООН се е събрала в Мексико Сити. Индия е потвърдила, че е подписала договор с независимото марсианско правителство.
— Това е сделка с дявола — обади се Койота, който се бе присъединил към тях, заедно с Мая, Мишел, Ан и Марина. — Индия и Китай са прекалено големи, за да можем да се справим с тях. Почакайте и ще видите.
— Значи битките долу са прекратени? — попита Надя.
— Да, но не става ясно дали е временно или за постоянно.
Мая изсумтя.
— Нищо не е постоянно.
Сакс сви рамене.
— Трябва да сформираме правителство — заяви Мая. — Трябва да посрещнем Земята с обединен фронт. Колкото по-стабилно изглеждаме, толкова повече ще се замислят, преди да дойдат да ни окупират отново.