Другите присъстващи — Сали, Ейми, Елизабет и Джордж — бяха по-оптимистично настроени. Но всички бяха неспокойни заради любопитното посрещане, което им бяха устроили (или по-точно заради отсъствието на такова). Понеже до края на вечерта никой не дойде да ги посети, всички се оттеглиха в стаите си. Изглеждаха угрижени.
Арт спа добре както винаги и призори се събуди от басовото бухане на някакъв бухал. Той се облече и излезе. Не след дълго чу гласове. По пътеката от брега се приближаваше върволица мъже в черни неопренови костюми, които носеха сърфове. Щом минаха покрай него, разпозна лицата на вчерашните хора от кухнята. Шофьорът, който ги бе докарал дотук, също бе сред тях.
След известно време Арт тръгна обратно и откри в столовата възрастните работници, Които се бяха върнали в кухнята и в момента подхвърляха из въздуха палачинки. След като Арт и останалите закусиха, шофьорът им ги заведе в голяма зала на горния етаж. Те седнаха на подредените във формата на квадрат дивани. През големите панорамни прозорци на всичките четири стени навлизаше в изобилие сивата утринна светлина. Шофьорът им седна на един стол между два дивана.
— Аз съм Уилям Форт — каза той, — и много се радвам, че всички сте тук.
Разгледан отблизо, Форт бе един странно изглеждащ възрастен човек. Лицето му бе набръчкано сякаш от хилядолетна древност, но изражението му бе постоянно ведро и отсъстващо. Шимпанзе, помисли си Арт. Шимпанзе, което в миналото е било лабораторен експеримент, а сега се е посветило на изучаването на дзенбудизма. Или просто много стар, обрулен от времето сърфист, плешив, с кръгло лице и чип нос.
— Един от показателите — заговори той, — за измерване колко изпълнен е светът с хора и с техните дейности, е процентният сбор на мрежовия продукт на фотосинтезата.
Сам и Макс кимнаха, сякаш това начало на делова среща бе за тях нещо напълно обичайно.
— Мога ли да си водя бележки? — попита Арт.
— Заповядайте. — Форт посочи с жест масичката за кафе в средата на квадрата, образуван от четирите дивана, която бе отрупана с хартия и лектерни. После стана и започна да се разхожда в кръг около диваните, като сменяше посоката след всеки няколко изречения. — Сега използваме около 80% от първичния мрежов продукт на установената на сушата фотосинтеза — продължи той. — Вероятно едва ли ще бъде възможно да достигнем всичките 100%, а капацитетът ни на дългосрочно транспортиране е оценен на 30%, така че, както казват някои, доста сме надвишили лимита си. Ние ликвидираме природния си капитал така, сякаш е за еднократна употреба и се приближаваме все повече към изтощаването на обикновените единици капитал — нефт, дървен материал, почва, метали, прясна вода, риба, животни. Това затруднява продължителната икономическа експанзия.
„Трудно! — записа Арт. — Продължителна?“
— Трябва да продължим — каза Форт, като хвърли пронизващ поглед към Арт. Той дискретно закри лектерна с ръка. — Продължителната експанзия е една от фундаменталните догми на икономиката. Следователно е едно от фундаменталните неща в цялата вселена. Защото всичко е икономика. Физиката — това е космическа икономика, биологията — клетъчна икономика, хуманитарните науки са социална икономика, психологията е мозъчна икономика и така нататък.
Слушателите му кимнаха нещастно.
— Така че — не спираше Форт, — всичко се разширява. Само че това не може да се случи в разрез със закона за съхранението на първичната енергия. Колкото и ефективно да е производството ви, не можете да получите повече енергия, отколкото сте изразходвали.
Арт записа: „Разход по-малко от приход — всичко икономика — природен капитал — масов преразход“.
— Ето затова тук, в „Праксис“, група хора работи над нещо, което наричаме „икономика на пълния свят“. Сега капиталът, произведен от човека, и природният капитал не са взаимозаменяеми. По-просто казано, не можеш да замениш дъскорезниците с гори, така че да имаш повече от едните и по-малко от вторите. Ако строиш къща, можеш да направиш някоя шашарма с броя на дърводелците и дървосекачите, което значи, че те са взаимозаменяеми, но не можеш да я построиш с наполовина по-малко дървен материал, колкото и дървосекачи и дърводелци да имаш. Само опитай и ще имаш като резултат къща от въздух. Ето това е начинът, по който живеем днес.
Арт поклати глава и погледна към екрана на лектерна си, където бе записал: „Ресурси и капитал невзаимозаменяеми — дърводелци/дървосекачи — къща от въздух“.
— Простете — обади се Сам, — природен капитал ли казахте?
Форт се извърна рязко и го погледна.