— Да. И какво от това?
— Ами, мислех си, че капиталът по правило се произвежда от хората. Изработената същност на продукцията — така ни учеха да го определяме.
— Да, така е. Но в капиталистическия свят думата „капитал“ придобива все нови и нови значения. Например хората говорят за човешки капитал. Той представлява това, което работникът събира в себе си като опит по време на образованието си и след това — по време на работа. Човешкият капитал се различава от класическия тип капитал по това, че не може да бъде получен по наследство.
— Но щом всичко е един или друг вид капитал — обади се Ейми, — то тогава е ясно защо хората си мислят, че отделните видове са взаимозаменяеми. Ако усъвършенствате капитала, произведен от човека, за да използвате по-малко природен капитал, това не е ли замяна?
Форт поклати глава.
— Това е ефективност. Капиталът е количеството разход, а ефективността е съотношението приход/разход. Колкото и ефективен да е капиталът, все пак човек не може да произведе от нищо нещо.
— Новите енергийни източници… — предположи Макс.
— Това да, но не можем да произвеждаме почва от електричество. Ядрената енергия и самовъзпроизвеждащите се машини ни дадоха огромно количество енергия, но е необходимо да притежаваме основните единици капитал, за да приложим върху тях тази енергия. И точно тук се сблъскваме с един лимит, който не може да бъде преодолян посредством замени.
Форт се вгледа в тях, все още демонстрирайки онова спокойствие на примат, което Арт бе забелязал още в началото.
— За нещастие — каза Форт, — повечето икономисти все още работят с икономическия модел на „празния свят“.
— Моделът на „пълния свят“ изглежда очевиден — обади се Сали. — Защо му е на който и да е икономист да го игнорира?
Форт сви рамене.
— Ние разбираме света посредством парадигмите. Преходът от „икономика на празния свят“ към „икономика на пълния свят“ — това е глобална смяна на парадигмите. Макс Планк веднъж бе казал, че една нова парадигма се установява не тогава, когато това удовлетворява опонентите й, а тогава, когато опонентите й умрат.
— А сега никой не е тръгнал да умира — допълни Арт.
Форт кимна.
— Геронтологичната терапия съхранява хората. И доста от тях вече са назначени на постоянна длъжност.
Сали изглеждаше отвратена.
— Но тогава те само трябва да се научат как да променят мисленето си, нали?
Форт се взря в нея.
— Точно това ще опитаме сега. Поне на теория. Искам от вас да изобретите стратегии на „икономиката на пълния свят“. Това е една игра, която играя. Ако бъдете така добри да включите лектерните си в масата, ще ви дам началните данни.
Всички се наведоха напред и се включиха към масата.
Първата игра, която Форт искаше да изиграят, изискваше оценяването максимума на способното да оцелее човешко население.
— Не зависи ли това от начина на живот? — попита Сам.
— Ще направим всички възможни предположения.
И не се шегуваше. Сценариите, над които работеха, варираха от такива, в които всеки акър годен за използване терен на Земята бе заселен с максимум ефективност, до такива, включващи връщане към лова и земеделието; от универсално потребление до универсални диети.
Отне им доста време — преди обед и целия следобед. Вариантите доставяха удоволствие на Арт и те двамата с Ейми винаги приключваха доста преди останалите. Резултатите, които получаваха за максималното количество способно да оцелее население, варираха от сто милиона (моделът „безсмъртния тигър“, както го наричаше Форт) до тридесет милиарда (моделът „мравешка ферма“).
— Доста голям обхват — забеляза Сам.
Форт кимна и се взря в тях търпеливо.
— Но ако вземем предвид само моделите с най-реалистични условия — каза Арт, — обикновено се получават някъде между три и осем милиарда.
— А сега населението е около дванадесет милиарда. Така че няма да е пресилено, ако кажем, че сме си превишили лимита. И какво да правим тогава? Все пак и делата на компаниите ни трябва да вървят. Не можем просто да спрем бизнеса си заради това, че на Земята има прекалено много хора. „Икономиката на пълния свят“ не е краят на икономиката. Тя обикновено е край на стария вид бизнес. Искам „Праксис“ да поведе в променената ситуация. Така. Приливът е слаб и аз излизам отново. Вие сте добре дошли, ако пожелаете да се присъедините към мен. Утре ще играем една игра, наречена „Препълване“.
С тези думи той излезе и ги остави сами.
Следващите дни по нищо не се различаваха от първия. Сядаха в стаята за конференции, Форт обикаляше около тях и говореше цяла сутрин — понякога свързано, понякога — не. Веднъж им предложи игра, която решаваше проблема на „пълния свят“ посредством връщане към „празния свят“. Те трябваше да допуснат появата на епидемия, причиняваща смъртта на всички, които не са се подложили на геронтологична терапия.