Той я хвана за ръка и тръгнаха да се разхождат по плажа.
— В някои случаи е обикновена екология — каза тя, когато коленичиха, за да разгледат черупката на някаква мида. — Живите видове са малко и хранителните вериги са къси. Но затова пък са богати. — Тя провери температурата на водата в езерото с ръка. — Виждаш ли мъглата? Водата днес ще бъде топла.
Ниргал се наведе, за да докосне една вълна.
— 275 и малко отгоре.
— Толкова си сигурен.
— Винаги мога да кажа точно.
— Я виж дали имам треска?
Той се протегна и докосна врата й.
— Не, студена си.
— Вярно е. Винаги съм с половин градус по-ниско. Влад и Урсула не могат да разберат защо.
— Защото си щастлива.
Хироко се усмихна. Сега изглеждаше също като Джаки — лицето й бе обляно от радост.
— Обичам те, Ниргал.
Момчето почувства как се затопля, сякаш вътре в него имаше камина. Половин градус най-малко.
— И аз те обичам.
Тръгнаха по плажа ръка за ръка, следвайки тихо бекасите.
Когато Койота се завърна, Хироко му каза:
— Добре. Нека изведем децата навън.
И така на следващата сутрин Хироко, Койота и Питър ги поведоха през шлюзовете надолу по дългия бял тунел, който свързваше купола с външния свят. В срещуположния му край се намираше хангарът, а под него беше галерията, изсечена в надвисналия лед. В миналото те бяха тичали из галерията с Питър, бяха гледали през малките поляризирани прозорци заледения пясък и розовото небе и се бяха опитвали да различат огромната стена, върху която стояха — южната полярна шапка, дъното на света, където живееха, за да избягнат хората, които биха ги пъхнали в затвора.
Затова винаги оставаха вътре в галерията. Но днес влязоха в шлюзовете на хангара и се екипираха с прилепнали еластични комбинезони, тежки ботуши, дебели ръкавици и най-накрая — шлемове с прозрачни прозорчета отпред. После се струпаха безмълвно заедно и възрастните ги вкараха в шлюза. Чу се съскащ шум и външната врата се отвори. Децата внимателно излязоха навън, като се блъскаха едно в друго.
Беше толкова ярко, че едвам виждаха. Намираха се сред завихрена бяла мъгла. Повърхността на земята беше покрита със сложно заплетени ледени цветя, всичките проблясващи, окъпани от светлина. Ниргал бе хванал Хироко и Койота за ръце. Двамата го бутнаха напред и пуснаха ръцете му. Той залитна под яростната атака на белия блясък.
— Това е куполът на мъглата — прозвуча гласът на Хироко в интеркома му. — Задържа се цяла зима. Но сега сме Ls 205, пролетно време, когато зелената сила преминава най-властно през света, подхранвана от слънчевата светлина. Виж я!
Ниргал и без това виждаше само нея: бяла преливаща огнена топка. Внезапно през топката премина слънчев лъч, който я превърна в капчици цвят. Замръзналият пясък стана на натрошен магнезий, а ледените цветя — на нажежени до бяло скъпоценни камъни. Вятърът задуха от неговата страна и разкъса мъглата; в нея се появиха празни места, през които някъде отдалеч надникна земята. Това го накара да залитне. Огромно! Толкова огромно! Всичко беше толкова огромно!
След около година Ниргал и другите деца започнаха да прекарват дните със Сакс за учител. Той заставаше пред черната дъска, думите му излизаха студени и неемоционални като от вътрешността на компютър, а те въртяха очи и правеха физиономии зад гърба му, докато Сакс скучно и монотонно разказваше за парциалните налагания на червените лъчи. После някой от тях виждаше пролуката и започваше играта. Например, Сакс казваше нещо от рода на „При нетрепереща термогенеза тялото произвежда топлина, използвайки маловажните цикли“. Едно от децата вдигаше ръка и питаше:
— Но защо, Сакс?
— Ами, тялото създава топлина, без да използва толкова много енергия, колкото отива за треперене — отговаряше той. — Протеините в мускулите се съкращават, но вместо да се захванат, те просто се приплъзват един над друг. Това създава топлина.
— Но как?
Сакс започваше да примигва толкова бързо, че те едва не експлодираха, докато го гледаха.
— Ами, аминокиселините в протеините имат разкъсани ковалентни връзки и разкъсванията освобождават това, което се нарича енергия от дисоциацията на връзките.
— Но защо?
Още по-бързо примигване:
— Ами, въпрос на физика… — и енергично се хващаше да чертае диаграми на дъската. — Ковалентните връзки се образуват, когато две атомни орбити се слеят в една, заемана от електроните и на двата атома. Разрушаването на връзките освобождава от 30 до 100 килокалории съхранена енергия.