Белетристичното тълкуване на юридическите категории също е от голямо значение. Теоретици на правораздаването, кой знае защо, са писателите и драматурзите.
А затворническата и лагерната практика си остава неприкосновена тайна; от служебните доклади не се правят никакви сериозни, принципни изводи…
За какво им е нужно на битоваците да бягат от лагерите? И те не бягат, разчитайки на грижите на началството.
Затова бягството на Павел Михайлович Кривошей предизвика такова учудване.
Набит, късокрак, с дебел, налят, къс врат, Павел Михайлович не случайно носеше тази фамилия.
Инженер-химик в един харковски завод, той идеално владеел няколко чужди езика, много четял, разбирал от живопис, от скулптура, навремето притежавал голяма колекция от антикварни предмети.
Видна фигура сред украинските специалисти, безпартийният инженер Кривошей презирал до дъното на душата си всички политици без изключение. Умник и хитрец, от малък бил закърмен с едно-единствено желание — не да трупа пари, това би било прекалено грубо и глупаво за Кривошей, а да се наслаждава на живота — така, както той го разбирал. А това означавало — почивка, порок, изкуство… Духовните удоволствия не били по вкуса му. Културата и начетеността му давали освен добро материално положение, също и възможност да задоволява низките си, долни потребности и желания.
Павел Михайлович станал вещ в живописта само за да си качи цената, за да заеме високо място сред познавачите и ценителите, за да не се посрами при поредното си чисто чувствено увлечение по женския и мъжкия пол. Сама по себе си живописта никак не го вълнувала и интересувала, но той се чувствал длъжен да има свое мнение дори за квадратната зала на Лувъра.
Същото било и с книгите, които той попрочитал, и то предимно на френски или английски, най-вече за да практикува езиците — сама по себе си литературата малко го интересувала и той можел да чете един роман безкрайно дълго, по страничка преди сън. И естествено, било невъзможно човек да си помисли, че на света има такава книга, която Павел Михайлович да чете до сутринта. Той много държал на съня си и никакъв криминален роман не бил в състояние да наруши равномерния режим на Кривошей.
В областта на музиката Павел Михайлович бил пълен профан. Нямал никакъв слух, а не бил и чувал за възприемането на музиката според Блок. Но Кривошей отдавна разбрал, че липсата на музикален слух „не е порок, а нещастие“, и се бил примирил с това. Във всеки случай той имал търпение да изслуша някоя фуга или соната и да благодари на изпълнителя, по-точно на изпълнителката.
Здравето му беше превъзходно, телосложението — набито, което впрочем не представляваше опасност в лагера.
Кривошей беше роден през 1900 година.
Непрекъснато ходеше с очила, рогови или изобщо без рамки, с кръгли стъкла. Муден, тромав, с високо, кръгло, оплешивяващо отпред чело, Павел Михайлович Кривошей беше много импозантна личност. По всяка вероятност в това имаше и умисъл — солидните маниери правеха впечатление на началниците и би следвало да облекчат съдбата му в лагера.
Чужд на изкуството, чужд на художественото вълнение на твореца или на потребителя, Кривошей се реализирал в събирателската дейност, в антиквариата. Той се посветил на това с цялата си страст — било му хем изгодно, хем интересно, а му осигурявало и нови познанства. Освен това едно такова хоби облагородявало долните въжделения на инженера.
Инженерската му заплата — „специалното възнаграждение“ от онова време — започнала да не стига за живота на широка нога, воден от този антиквар-любител.
Нуждаел се от още средства, от държавни пари, а, виж, от липса на решителност Павел Михайлович не можел да се оплаче.
Осъдили го на разстрел, заменен с десет години. Значи е имало мошеничество с милиони. Имуществото му било конфискувано, разпродадено на търг, но, естествено, Павел Михайлович бил предвидил такъв финал. Би било странно да не е успял да укрие няколко стотици хиляди. Рискът не бил голям, сметката — проста. Кривошей беше „битовак“, като „приятел на народа“ щеше да излежи половината от присъдата или още по-малко, след което да излезе на свобода със зачитане на трудодните или по амнистия и да прахосва скритите пари.
Но в лагера на „континента“ не го държат дълго — пращат го в Колима като човек с голяма присъда. Това усложнява неговите планове. Наистина, членът, по който е осъден, и господарските му маниери напълно оправдават очакванията му — не го оставят нито ден да работи обща работа в мините. Скоро го изпращат в химическата лаборатория на Аркагалинския въгледобивен район като инженер.