Много от жените се наемат на работа за три години и трябва да чакат в този капан идването на парахода. Силните духом — а на тях им трябва повече сила, отколкото на съпрузите им арестанти — дочакват изтичането на договора и се връщат обратно, без да са зърнали мъжете си. Слабите се страхуват от преследване след като се върнат на „континента“ и остават да живеят сред разгул, в пиянски унес и сред много пари, омъжват се отново и отново, раждат сума деца и прежалват своите мъже-арестанти и самите себе си.
Жената на Павел Михайлович Кривошей, както може да се очаква, не успява да си намери работа в Аркагал и скоро след това заминава за тамошната столица Магадан. Там постъпва на работа като счетоводител — Ангелина Григориевна няма специалност, цял живот е била домакиня, — намира къде да живее и остава в Магадан, където все пак е малко по-весело, отколкото в „тайгата“ — в Аркагал.
А оттам по тайния телефон в същия Магадан, до началника на криминалния отдел, до учреждението, намиращо се на същата, едва ли не единствена улица в града, на която е и разделената с прегради барака за семейни, където намира приют Ангелина Григориевна, вече полетява шифровано служебно съобщение: „Избягал е затворникът Кривошей Павел Михайлович, роден 1900 година, лично досие номер…“
Мислят, че го укрива жена му в Магадан. Арестуват я, ала нищо не постигат. „Да, бях при него, видяхме се, заминах си, работя в Магадан.“ Продължителното следене и наблюдение не дават резултат. Контролът на заминаващите параходи и на излитащите самолети е усилен, ала напразно — няма и следа от мъжа на Ангелина Григориевна.
Кривошей тръгва в обратна на морето посока, към Якутск. Без багаж. Не носи със себе си нищо друго освен брезентово наметало, едно геоложко чукче и чанта с малко „мостри“ на скални маси, кибрит и пари.
Върви открито и без да бърза по планински пътища и пътеки на диви животни, като се придържа близо до временните селища и населените места, без да се отклонява навътре в тайгата, и всеки път нощува под покрив — в колиба, якутска шатра, къща… Още в първото голямо якутско селище наема работници, които по негово указание започват да копаят шурфове, да правят сондажи, с една дума — да вършат това, което и друг път им се е случвало да правят за истинските геолози. Кривошей има достатъчно технически познания за длъжността събирач, при това Аркагал, където е прекарал около година, е последният базов лагер на много геоложки експедиции; запомнил е маниерите и навиците на геолозите. Бавните движения, очилата с рогова рамка, редовното бръснене — всичко това внушава безгранично доверие.
Кривошей не бърза. Запълва работната си тетрадка с тайнствени знаци, подобие на полевите бележки на геолозите. Бързайки бавно, той неотклонно се придвижва към Якутск.
Понякога дори се връща, отклонява се, забавя се — всичко това е нужно за „изучаването на басейна на извора Рябой“, за правдоподобност, за прикриване на следите. Нервите на Кривошей са железни, радушната усмивка на сангвиник не слиза от лицето му.
Месец по-късно преминава през Яблоновия проход заедно с двама якути, предоставени му от един колхоз, за да носят чантите с „мостри“ — тази важна правителствена работа.
Така пристигат в Якутск. Там Кривошей оставя камъните на съхранение в гардероба на пристанището и се запътва към местното геоложко управление — с молба да му помогнат да препрати в Москва, в Академията на науките, няколко важни пратки. Преди това отива на баня, на бръснар, купува си скъп костюм, няколко разноцветни ризи, бельо и със сресана оредяваща коса се явява пред високото научно началство с блага усмивка.
Началството го приема благосклонно. Знанието на чужди езици, демонстрирано от Кривошей, прави нужното впечатление.
Виждайки в госта голяма културна сила — нещо, което доста липсва на тогавашния Якутск, научното началство взема да придумва Кривошей да им погостува повечко. В отговор на смутените думи на Павел Михайлович, че трябва да бърза за Москва, началниците му обещават пътят до Владивосток да е за тяхна сметка. Кривошей им благодари спокойно, без да подронва достойнството си. Ала научното началство има друго наум за него.
— Вие, скъпи колега, разбира се, няма да откажете да изнесете пред нашите научни работници две-три лекции — заумилкват му се те. — О… на каквато искате тема, по ваш избор, естествено. Нещо за въглищните залежи на Средно-Якутското възвишение, а?
Кривошей го свива под лъжичката.
— О, разбира се, с най-голямо удоволствие. В рамките, така да се каже, на допустимото… Сами разбирате, че тези сведения, без да са съгласувани с Москва…