Раздели на две черния дроб с избърсаната кръв на двамата, подаде единия къс на Стамов, а другия изяде той.
— Сега вече сме братя, Иване! Повече от братя!
И добави:
— Аз вече не съм малгаш, ти не си само вазах. Ние сме братя, които нямат тайни помежду си. Зеленият вампир вече не е фади за Иван. Вече можеш да знаеш всичко, което зная и аз!
Той приближи и прошепна едва чуто:
— Питаш за майка ми. Ще ти кажа. Отвлякоха я третретретре. А оттам няма връщане. Нито срещу пари, нито срещу смелост. Знам къде е пещерата им, макар да не съм ходил там. Защото е фади. Всички в племето ми я знаят. Пред нея расте дърво. Зеленият вампир. Зеленият вампир яде и хора. Там е Веломоди, майка ми. Пък кой знае дали Зеленият вампир вече не е изял и нея?
Той отпусна ръце.
— Това е, брате! Вече нямам никаква тайна от теб…
Третретретре
Отец Доминик, разгневен от бягството на носачите, мислеше как да ги накаже после, когато се завърне в селото им. Дали да ги отлъчи от църквата, което всъщност нямаше да ги уплаши особено, защото не те него, а той тях търсеше, или да се оплаче на властите, да ги съди за обезщетение, което пък щеше да го злепостави като духовен пастир.
Разсъмваше се. Мракът пълзеше към най-гъстите шубраци. Разлетяваха се птици и пеперуди. Дневните лемури излизаха от укритията си да се погреят на слънце и да пооправят козината си. Заскрибуцваха цикади. Наоколо ровеха едри попови прасета, каквито в родината си не бе виждал, гонени от тромави нелетящи овчарски яребици. Притичваха страхливи тенреци и земеройки.
А това? Дори той, привикнал с чудесата на тоя остров, трепна. Хамелеон, дълъг цял метър, ще речеш, истински динозавър, възкръснал отпреди десетки милиони години, стоеше на клона над главата му и без да мръдне, като препариран, нещо повече — като механична играчка го разглеждаше с едно око, докато в същото време не отместваше другото от клекналата на една крачка пред него дървесна жаба. Според малгашите хамелеонът е безсмъртно същество, което не се храни. Живее само от въздуха.
Днес и този отново доказа свръхестествената си способност. Отец Доминик само се досети какво е станало, без да долови кога гърбавият ловец бе изстрелял и прибрал като харпун езика си със залепналата за него жаба. Друго не видя, само празното място на жертвата и доволното преглъщане на хищника.
Минута след това на освободеното място кацна едра пеперуда комета с удължени като опашка крила. Кратко премерване на хамелеонското око и тя също изчезна в беззъбата му уста. Само опашката й остана да виси извън нея.
Внезапно мисионерът трепна, дочул човешки гласове. Дали не се връщаха носачите му, засрамени от постъпката си? На пътеката излязоха двама души, малгаш и европеец. Та той ги познаваше! Единият беше оня особняк българин, който предпочиташе дружбата с туземците, когато не кръстосваше гората. Твърдеше, че е ботаник. И документите му бяха от ЮНЕСКО, но каква ли друга задача изпълняваше зад официалната си мисия? Какви ли скрити намерения спотайваше в главата си? Нима самият отец Доминик би се натикал в тая джунгла, ако не го примамваше насам тайната на Лудия брат?
Той разлисти молитвеника, така да го заварят новодошлите — съсредоточен в молитва.
Ратулу приклекна пред него.
— Живей до дълбока старост, уважаеми отче!
Мисионерът си даде вид, че се е сепнал от неочакваната им поява.
— Бъди благословено, чадо мое!
И го прекръсти.
После се обърна към Стамов:
— Каква приятна изненада, мосю! Как така ни събра бог в тоя пущинак?
Биологът протегна ръка.
— Здравейте! Аз нали все из тоя пущинак се ровя. Такъв ми е занаятът. В градовете листче не остана, та камо ли работа за ботаници. Ами вие? Тук няма човешки души за спасяване.
Мисионерът подуши иронията в думите му. Дали не бе срещнал носачите и от тях да бе разбрал какво се е случило? По-добре беше да се придържа, доколкото е възможно, до истината.
— Напуснаха ме негодниците! Зарязаха ме безпомощен тук. Уплашиха се от някакви привидения. Третретретре и разни други караконджовци…
— Третретретре! — озърна се настръхнал Ратулу.
Отец Доминик се засмя:
— Очите на страха са големи. Все им се привиждат зли духове…
Иван Стамов запита сериозно:
— Вие не вярвате ли в съществуването на тия тайнствени същества?
— Нима пък вие вярвате? Човек на положителната наука!
— Положителна наука не значи отрицание на всичко, което не си видял. Ето и вие, не сте видял бога, а вярвате в него.