След четвърт час достигнаха едно плоско възвишение, необичайно сухо след преминалия дъжд, обрасло изцяло с ниска мимоза, толкова чувствителна, че при най-лекото докосване перестите й листенца мигом се събираха, дори целите стъбла се отпускаха като покосени на земята. Подир тях оставаше широка сребриста пътека, ще речеш, отъпкана не от двама души, а от цял полк войници.
Насред ливадата спряха да опекат уловената риба. Събраха сухи клечки и докато Ратулу нареждаше змиорките върху жаравата, Стамов се загледа в ясната диря през мимозената ливада.
Изпитваше нужда да говори, което не му се случваше твърде често. При това знаеше, че простата логика на неукия човек често се оказва по-близо до истината.
— Ратулу — рече той, — как ти се струва, има ли разлика между растения и животни?
Малгашът се замисли. Съплеменниците му никога не бързат с отговора си. И отвърна колебливо:
— Дървото си е дърво, змиорката — змиорка.
— А по какво познаваш, че едното е растение, а другото животно?
Тоя път малгашът отговори по-бързо:
— Дървото не мърда, змиорката мърда.
— Донякъде си прав! Движението е една от отликите. А какво ще кажеш за мимозата? Растение ли е? Мърда ли листата си?
Не го изрече, само го помисли. А коралите, морските гъби, мидите, зелената хидра — това са безспорно животни, макар и неподвижни.
И добави:
— Ами непентесът? Затваря ли си капачето? А слънчогледът следи ли с цвета си Окото на деня? А водната лилия крие ли се вечер под водата?
Ратулу се сети:
— Растенията са зелени.
— Да приемем и това. Хлорофилът е един от главните признаци. Но тогава какво ще кажеш за гъбите? Ами за кускутата?
Можеше ли да му обясни цялата сложност на тоя процес?
С помощта на хлорофила растенията асимилират слънчевата енергия. Това се изучава в началните класове. И служат за основа на живота върху планетата. Но има изключения. Такива са гъбите, смятани също за растения, някои от тях използуват органични отпадъци, а други са паразити, както и останалите растения готованци: кускутата, имелът, синята китка, рафлезията, които по начина си на хранене напълно са сходни с животните. Някои лишеи пък ядат не растения, а животински вещества, както и насекомоядните.
Ратулу премисляше:
— Непентесът е зелен, а лови насекоми. Какво е той?
— Няма съмнение — усмихна се Стамов. — Когато не хване плячка, се задоволява с това, което си приготви сам като растение. Животинките са му само добавка.
Стамов неволно цъкна с език. Каничката на непентеса достига метър дължина. Ами ако някак тая каничка израсне не повече, само двойно или тройно? Няма ли да се справи с лемур, та и с цял човек? Щом като дребничката росянка в България в Австралия става четири-пет пъти по-голяма? Правени са опити. Подхранваните с месо непентеси избуявали много по-бързо от съседите си.
Всъщност каква е разликата между растенията и животните? Основата и на едните, и на другите са белтъчните вещества. Дишат и едните, и другите. Еднакво предават и наследствените си качества с еднакви дезоксирибонуклеинови киселини, групирани по еднакъв начин в хромозоми. По състав хлорофилът и хемоглобинът си приличат извънредно много. С многократни опити е доказано, че и у растенията е възможно да се образуват условни рефлекси…
Змиорките, вече опечени, изпълваха въздуха с аромата си.
Двамата приседнаха до огъня и скоро от вкусните риби останаха само костите. Тогава, заситили глада си, тръгнаха отново нагоре по дирите на преминалия по същия път мисионер.
Слънцето вече полягаше над кръгозора, когато излязоха от гората и поеха към върха. Наоколо в избледняващи една зад друга вериги синееха планините, в чиито дълбоки долини блестяха прозрачнозелени езера.
Ратулу посочи едно от тях, най-голямото:
— Там живеят цацавовиндрано.
— Това пък какво е?
— Девойки. С руси коси. А крокодилите им служат като кучета.
— Хубави ли са?
— До полуда. С хубостта си отвличат младежите в подводните си дворци.
От дълбоките урви избликваше мракът, запълваше ги, преливаше като наводнение от катран, скриваше от погледа лазурните езера и полазваше към върховете. Пламналото от залеза небе бързо посивя, после от запад като копринена завеса го забули тропическата нощ.
Стъмнило се бе съвсем, когато изморените пътници наближиха пещерата. В тъмнината видяха изправеното като страж пред входа й чудновато растение.
— Зеленият вампир! — прошепна Ратулу с пресъхнало от вълнение гърло. — И третретретре! — заекна, като посочи с пръст излизащите на площадката сенки.
Вече не беше в състояние да се владее. Тресеше се цял. Дори Иван Стамов, който никога не би повярвал в зли духове, усещаше как гърдите му се стягат от ужас при близостта на тайнствените пещерни обитатели.