— Поривът ще ни отведе до никъде. Ти имаш други планове.
— Такъв глупак си, Стив Соломон! — Тя сложи ръка на врата му, придърпа го към себе си и целуна подутата му долна устна.
— Ох!
— Боли ли?
— Повече отколкото си мислиш.
— Бъди смел.
Целувката й беше ефирна като снежинките. Той не й отвърна. Нямаше да извърви отново същия път: надежда, отхвърляне, болка. Тя го изкормяше, както ловец изкормва елен.
Устните й се преместиха, нежни като листенца на роза, по бузата му. Усети топлия й дъх на ухото си, по врата си. Отново го целуна, после прокара пръст по челото му, около очите, по дължината на носа му. Като че ли искаше по-късно да го нарисува.
Главата му се замая, понесе се със студения бриз и снежинките, светът му излезе от оста си на въртене. После, без да го иска, той отвърна на целувката й. Нежна и изпълнена с копнеж целувка. Дори и главата му да пулсираше, дори и устната да го пареше, той вече не усещаше болката.
Пламъкът на факлите ги топлеше и хвърляше сенките им върху стените на хижата. Стив чу как Бени Море им пее:
— „Mi passion es rumor de un palmar.“
Докато Виктория го въвеждаше в хижата, той измърмори:
— Страстта ми е в шепота на палмите.
— Песента ли?
— Аз — отвърна той.
Хижата беше пълна с бали слама, някои от които се бяха разпилели по пода. Не съм го планирала, помисли си Виктория, свали дългото палто и го постла върху сламата. За първи път живееше за мига и се оставяше на чувствата да я водят. Стив я привличаше и беше престанала да се пита защо.
— Но погледни го само — толкова уплашен и объркан! Свали ципа на якето му, знаеше, че тя трябва да води. Издърпа ръкавите на сакото, разкопча ризата и прокара ръце по гърдите му.
— Искам те — прошепна и го целуна отново.
Той измърмори нещо, но лицето му беше долепено до шията й и тя не можа да го чуе. Едната му ръка се пъхна под пуловера й и тя усети, че сутиенът й се разкопчава, после и двете му ръце бяха на гърдите й. Миг по-късно пуловерът и джинсите й се търкаляха някъде с неговите дрехи в сламата, сама събу дълбоко изрязаните си бикини, защото не можеше да го чака повече.
Поемаше си все по-дълбоко и по-бързо въздух, докато устата му се спусна по врата й, заобиколи и двете гърди и се спря на едната от тях. Усети как се притиска към нея, твърд и възбуден, и го погали, от което той изстена. Докосна я нежно, настоятелно, вкара го леко. Тя отново го целуна — трескава, дълбока, нетърпелива целувка.
— Искам те в мен — прошепна тя в ухото му. — Сега!
— Вече?
— Играем си от седмици. Сега!
Той проникна в нея и тя уви крака около него. После се изви назад, гъвкава като котка, тялото й се надигна, за да посрещне неговото.
Стив чуваше как собственото му сърце бие някъде отдалеч, макар че ясно чуваше нейното. Изпи я с всичките си сетива. Извивката на врата й, пътеката на гръбнака, гладката коприна на сляпата улица под пъпа й. Целува я, гали я, опитва я.
Поне в този момент не страдаше от угризения, потънал във вечния ритуал. Винаги бе смятал, че във всяка нова среща отекват спомени от предходните. Но сега не беше така. Тази беше нова, беше различна от всички останали.
Свърши със силата на експлозия, заби пръсти в скалпа му, дърпаше го за косата, стискаше го здраво, сякаш щеше да падне от края на света. Миг по-късно и той експлодира и тя усети как ударната вълна я разтриса, спазмите се разляха като топли вълни.
И тогава, още в нея, като се поклащаше леко и изсмукваше всяко късче от удоволствието толкова, колкото траеше то, той промълви:
— Обичам те, Виктория. Наистина те обичам.
38.
Сутринта след блуса
— Къде са кифлите? — попита Марвин Умника.
— Нямаше. — Стив отвори книжната кесия и извади четири хрупкави италиански франзели. — Купих мишети.
— Що за щуротия е това?
— Пушена сьомга и каприно панини.
— Ха! Сигурно са сложили петачка отгоре само защото са измислили по-благозвучно име за сьомгата.
В тази мразовита сутрин Марвин носеше спортно сако върху черно поло. Плетена шапка, която приличаше на ярмулка44, пазеше голата му глава.
Стояха в кухнята на Стивън, около дванайсет часа след неговото преломно преживяване в бамбуковата хижа. Поне тялото му беше тук. В замъгления му разсъдък, пълен със снежинки, той все още се гушкаше с Виктория в сламата. Беше именно там, когато един глас по високоговорителя помоли госпожица Лорд да се яви на работната площадка.
Бигбай я търсеше. Тя бързо се облече, целуна Стив и на излизане от хижата го погледна по начин, който не успя да разгадае. Меланхолия? Копнеж? Съжаление?