— Чакай малко — намеси се Джаки. — Стига си го увъртала. Това не ти е игрословица.
— Сексът ли имаш предвид?
— Да. Как е Брус, освен че е надарен като кон.
— Добър е. Но е малко механичен…
— Механичен е добро определение за миялна машина, но от това, което каза за лошото момче…
— Соломон ме кара да се смея, приготвя ми обяд…
— И те кара да свършваш. От всичко по нещо. Чудесно. Хайде. Ако трябва да вземеш решение, а ти го правиш в момента, кой от двамата ще избереш?
— Ти кого би избрала?
— Не мога да ти помогна, Вик. Но може и да проявя интерес към губещия.
Виктория се опита да се съсредоточи, да прозре зад облаците на нерешителност. Хубаво е да се радваш на силата на безброй оргазми, но това не е причина да прекараш живота си с вибратор…
— Щом се замисляш толкова — каза Джаки, — ще вземеш погрешното решение.
— Не мога просто да се отдам на чувствата си. Трябва да анализирам всички фактори.
— Избираш си мъж, а не пенсионен фонд.
Виктория си пое дълбоко въздух.
— С Брус имаме общи интереси. Общи ценности. Любовта ни е напълно логична. Напълно разумна. Сгодила съм се за него, връзката ни е разумна и добре обмислена. Той е всичко, което може да се желае. Искам да кажа, никой не е съвършен, нали така?
Джаки не отговори, така че Виктория продължи:
— Ще се омъжа за Брус. Това е.
40.
Без прегръдки, без целувки, без грешки
В спокойната неделна вечер — Виктория не отговаряше на обажданията му, а Боби си четеше енциклопедията — Стив седеше на кухненската маса, ядеше панини с червени чушки и козе сирене и пиеше „Гроуш“. Той включи лаптопа, влезе в Google и започна да търси.
Първо написа „Репленгрен“ и — бинго! — появиха се стотина страници. Синтетичен хормон, произвеждан в Германия, „Репленгрен“ възстановяваше повредени мозъчни клетки при плъховете, но имаше и странични ефекти, включително увреждане на двигателните способности. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата обмисляше дали да одобри изпробването на лекарството и върху хора, но още не беше взето решение.
Мили Боже!
Дали Равкдрайв вече не беше побързала да изпробва експерименталното лекарство?
Написа името й в търсачката, излязоха десетина монографии и изследвания, написани от нея през годините. Беше ги открил и по-рано, когато си пишеше домашното, като започна от „Отключете вашия Рейнмен“. Но сега търсенията му бяха конкретни. Като използва „Намери“ от менюто, потърси всичко, което беше писала за думата „Репленгрен“.
Нищо. Изобщо не споменаваше лекарството.
Той се захвана да чете изследванията на Равкдрайв. Пропусна техническите обяснения с диаграми на отделянето на киселина и на електрическите мозъчни експерименти. Четеше само пасажите, посветени на аутизма, всичко от морбили при бременни жени до хранителни добавки и полихлорин бифенил. Отдели повече време — две бири — на изследването на проявите на свръхгениалност при деца аутисти, където Равкдрайв предсказваше, че трансчерепната магнитна стимулация скоро ще отключи невероятни умствени способности у неаутисти.
Това, което прочете два пъти и подчерта с жълт маркер, след като го запечата — както би направила Виктория, — беше най-старата статия с най-малко технически подробности. Мнение в медицинско списание от първите години, прекарани от Равкдрайв в болницата „Балтимор“. Беше го чел и по-рано, но тогава не му говореше нищо. Сега, видяно в контекста на „Репленгрен“, мнението добиваше ново значение. В статията Равкдрайв критикуваше решението на болницата да уволни изследовател, който нарочно предизвикал психози у шизофреници, като им давал амфетамини.
„Едуард Дженър не е ли инжектирал едра шарка на осемгодишно момче? — пишеше тя. — Уолтър Рийд не е ли заразил кубински работници с жълта треска? Луи Пастьор не е ли изпробвал противобясната си ваксина на деца, преди да я изпробва на животни?“
Стив усети как сърцето му започна да бие по-бързо. Какъв беше въпросът, който току-що си бе задал?
Дали Равкдрайв не беше побързала да изпробва експерименталното лекарство?
Някои въпроси бяха прекалено лесни. Защо не питаше: Кретен ли е Пинчър? Цинкавич цял тон свинско с трюфели ли е? Отиде направо на последния параграф на статията на Равкдрайв.
„Напредъкът в медицината изисква кураж, въображение и безкомпромисна решимост да отидеш там, където останалите не биха посмели. Върховното добро изисква саможертви.“
Върховното добро.
Стив искаше да попита Равкдрайв кой й е дал правото да се прави на Господ. Но това можеше да почака. Трябваше да обмисли стратегията си и да изпие още един „Гроуш“. Как можеше да докаже, че Равкдрайв дава неодобрено лекарство на пациентите в „Рокланд“? Написаната на ръка бележка, която Кадилак беше задигнал, не можеше да му послужи като доказателство. И как щеше да каже на Виктория за това? Представяше си разговора им.