41.
Също както някога
Стив и Виктория се изкачиха по стъпалата на Съдебната палата точно когато вуду ескадронът от разсилни довършваше чистенето. Торти, свещи и черепи — дарове към различни богове от семействата на подсъдимите — бяха натъпкани в чували за боклук и съдбите на обвиняемите бяха оставени в ръцете на смъртните: съдии и съдебни заседатели.
Катрина трябваше да ги чака в кабинета на защитата. Виктория се надяваше, че се е облякла според инструкциите й. Предната вечер бяха прекарали няколко часа в огромната гардеробна на Катрина, като през по-голяма част от времето Виктория беше повтаряла само „Не“.
Не — на едноредния костюм от копринен креп с огромно деколте.
Не — на металиковочервената плетена рокля с изрязано деколте.
Не — на лъскавата дантелената рокля с мъниста с прозрачно горнище.
Бяха са спрели на вълнен костюм с пола „Каролина Херера“ в перленосиво със стилен колан на кръста. Сега, докато ескалаторът ги водеше към съдебната зала, Виктория слушаше как Соломон й изнася лекция за подбора на съдебни заседатели с онзи дразнещ надут тон.
— Гледай езика на тялото. Опитай се да разбереш кои са водачи, кои се оставят да ги водят.
— Добре.
— Задраскай всички грозни жени, те ще мразят клиентката ни.
— Знам.
— Мъж, който седи с лакти на скута, е покорен. Мъж, който се обляга на съседния стол, е властолюбив.
— Знам. Знам.
— Виж кой държи книги с твърди корици и кой — формуляр за надбягвания.
— Разбрах.
— Задраскай всеки, който чете книги на Бил О’Райли.
— Защо?
— Досадници, които си мислят, че знаят всичко.
Стигнаха до втория етаж и се качиха на ескалатора за третия.
— Гледай Марвин Умника на първия ред — каза Стив. — Ако си пипне ухото…
— Иска да открадна втора база?
— Иска да отхвърлиш съдебния заседател. Още нещо: дай на заседателите ясно да разберат, че клиентката ни е изневерявала.
— Ще го направя в пледоарията си.
— Ще е късно. Направи го още в началото. Искам да видя реакциите им, задраскай всеки, който се ядоса.
— Ако наблягаме на това, ще изглежда така, сякаш се страхуваме…
— Виж, нямам време да те уча. Прави каквото ти казвам.
— Няма нужда да ме учиш.
Защо се заяжда така, почуди се тя. Защото не му се хвърли на врата сутринта?
„Не биваше да спя с него. Аз съм идиотка!“
— Моментът с изневярата ме притеснява — каза той.
И теб ли, помисли си тя.
— Ако попаднем на религиозни фанатици, ще я обесят за това, че се е чукала с Манко, независимо от доказателствата относно убийството. Чувала ли си за когнитивно-дисонансната теория?
— Учила съм психология в Принстън.
— Поздравления. Знаеш ли какъв е изводът? Ако накараш хора публично да се обвържат с мнения, с които преди не са били съгласни, те ще променят поведението си, за да се нагодят към новите си отговорности.
— Чела съм цялата теория.
— Още нещо. Не се приближавай много близо до ложата. Ще ги уплашиш. Дръж се спокойно. Разхождай се напред-назад, ако искаш, но поддържай визуален контакт. Ти си говориш със съдебните заседатели, а не ги разпитваш.
— Господи, Стив! Знам как се подбират съдебни заседатели.
— Но когато ги подлагаш на кръстосан разпит, стой мирно. Остави ги те да се въртят.
— Знам как се провежда и кръстосан разпит.
— Ако ме слушаш, мога да направя страхотен адвокат от теб.
— Пак ли? Ти си направо непоносим.
— А ти си толкова фригидна, колкото и първия ден, когато те срещнах.
— Какво!
— Солидна. Исках да кажа „солидна“.
— Да ти го начукам, Соломон!
— Вече го направи, Лорд.
„По дяволите, евтини циркаджийски номера!“
— Знам, че си ядосан — каза тя, — но поне опитай да се държиш като възрастен?
— Не съм ядосан.
„Мъжете са такива бебета! Ако продължава да се държи така, тази седмица ще е същински ад.“
— Искаше делово — отвърна той. — Ето ти делово.
Също като едно време, помисли си тя. Почти беше забравила колко саркастичен можеше да бъде. Какво я беше прихванало онази нощ? Как изобщо й беше хрумнало, че може да се забърка с това капризно дете? Само хапеше и лаеше, хапеше и лаеше. Сигурна беше, че е взела правилното решение. Как изобщо можеше да се съмнява, че Брус не е за нея?
Още едно правилно решение: това, че беше отложила да каже на Соломон.
Беше му заявила: „Отлагам те.“ Като че ли Соломон беше иск, който предстоеше да бъде разгледан. Като че ли вече не беше взела решение.
Малка безобидна лъжа.