— Значи ще си ги изработиш.
— Още ли се съдите за погребалните бюра?
Тя се усмихна и пъхна плика в ръката му.
— Не, но може да се научиш да балсамираш.
Виктория погледна към него от мястото си пред ложата със съдебните заседатели. Погледът й сякаш питаше: „Защо, по дяволите, кибичиш там, докато аз избирам съдебни заседатели?“
— Парите са за делото на Боби, нали? — прошепна Тереса.
Стив кимна.
— Предпочитам да не ти казвам повече.
— Моля се за теб на Филомена, закрилницата на децата.
— Благодаря ти, Тереса. За всичко. — Той пъхна плика във вътрешния джоб на сакото си.
Виктория питаше съдебните заседатели дали са наясно, че Катрина Барксдейл е невинна жена и че прокурорът трябва да докаже вината й. Единайсет съдебни заседатели потвърдиха с вариации от рода на „да“, „разбира се“, „аха“ и „си“. Мимът кимна.
Тереса прошепна:
— Значи за да ми платиш, преди да легна в някой мавзолей, трябва да се надявам, че ще измъкнеш тази пачавра?
— Е, никакви такива! Катрина е моя клиентка, което означава, че е светица. Като Филомена.
— За Бога! — скара му се Тереса.
— Въплъщение на съвършенството — каза той, което му напомни за една друга фраза. — „И сега жената е довършена“.
— „Мъртвото й тяло носи усмивката на осъщественото.“
— Какво?
— Вторият стих от поемата — каза Тереса.
— Мили Боже! Истинска поема ли е? — Няколко от съдебните заседатели се обърнаха към него, беше повишил глас. Виктория също го погледна и сви устни, сякаш за да му каже „Шшшшт“.
— „Край“ на Силвия Плат — каза Тереса.
Стив имаше бегли познания по отношение на поезията. Олаф и лайната, които няма да изяде. Няколко яки стиха на Карл Сендбърг, които беше научил в колежа. „Питсбърг, Янгстаун, Гери, правят стоманата си с мъже.“ И кратко стихне, което започваше така: „Веднъж едно момиче от Червения Китай.“ Не можеше да каже заглавието на нито една от поемите на Плат, но беше чувал за нея, главно от филма с Гуинет Полтроу.
— Силвия Плат се е самоубила, нали? — каза той.
— Няколко дни след като написала „Край“.
— Охо!
Парченцата от мозайката се подреждаха. Беше решил, че Барксдейл сам е написал стиха. Но не. Беше откраднал истинска поема и след това беше създал няколко анаграми. Сега Стив си спомни бележката, която Барксдейл беше пратил на жена си в деня преди смъртта си. Виктория я беше нарекла „старомодна“.
— Тереса, знаеш ли откъде е този стих? Нещо като „Най-скъпа моя. Никой не би могъл да бъде толкова добър от началото чак до края“.
Тя мило му се усмихна, като търпелива учителка към изоставащ ученик.
— „Най-скъпи мой… Никой не би могъл да бъде толкова добър, колкото си ти от първия ден до сега.“
— Точно така! На Плат ли е пак?
Надяваше се. Защитата му се оформяше.
— Не, не го е написала Силвия Плат.
— По дяволите! — Стив беше разочарован. Реши, че е открил нещо. Самоубийство. Но ако „Най-скъпи мой“ не беше от Плат, какво друго му оставаше?
— Вирджиния Улф го е написала — каза Тереса. — Това е прощалното писмо до съпруга й, преди да се самоубие.
— Да! — Стив я прегърна. — Красива си, Тереса!
Тя се разсмя.
— Ти си луд човек, но ако бях четирийсет години по-млада…
— Мога да отговоря на въпроса ти веднага.
Тя вдигна глава, не знаеше какво точно иска да й каже.
— Ще отърва тази пачавра — рече Стив.
43.
Значението на общото благо
— Чарлс открива изневярата на Катрина и затова се самоубива? — каза Виктория. — Какъв смисъл има това?
— Виктория е права — намеси се Катрина. — Ако е щял да убива някого, то това е трябвало да съм аз.
— Вие двете слушате ли ме? — попита Стив. — Това е страхотна защита.
Седяха в празната съдебна зала. Преди минути съдебните заседатели бяха положили клетва, застанали мирно с вдигнати ръце като послушни малки скаути. Обещаха да решат делото само с оглед на доказателствата и инструкциите на съдията. Стив погледна да види дали не бяха кръстосали пръстите си.
После съдия Хирам Торнбъри прочисти гърлото си и каза:
— Тъй като времето напредна, съдът се оттегля до утре сутринта.
Стив отбеляза, че часът беше само три и трийсет, но Негова милост обичаше да изпреварва задръстванията до дома и да изиграе девет дупки преди мръкване. След като съдебната зала се изпразни, Стив каза на Виктория и Катрина, че Чарлс се е самоубил. В продължение на десет минути двете жени се опитваха да разбият теорията му.
— Чарли не правеше нищо без чужда помощ — каза Катрина, — включително не се надървяше.
— Основаваш всичко на тази поема? — Виктория поклати глава.