— Чарлс е бил образован мъж — отвърна Стив. — Събирал е книги. Спонсорирал е семинари „Жените поети, изтерзаните души“.
— Много неубедителни доказателства — каза Виктория.
— Стига, Вик. Какво е първото нещо, което ми каза за Чарлс?
— Все му се искаше да докаже, че е най-умният мъж на масата.
— Точно така. Не виждаш ли как всичко си идва на мястото? Чарлс прави анаграма от стих на Силвия Плат, написан дни преди да посегне на живота си. Цитира прощалното писмо на Вирджиния Улф, след това се удушава с помощта на уред, който може сам да контролира.
Виктория беше прехапала долната си устна и мислеше.
— Няма смисъл. Чарлс е бил бесен на Катрина. Ако умре, докато още са женени, тя наследява дял от имуществото му.
— Не и ако я обвинят в убийство — каза Стив.
— Значи Чарли ме е натопил? — попита Катрина, която непрекъснато въртеше глава наляво и надясно, наблюдавайки тенис мача между двамата си адвокати.
— Това е моето предположение — каза Стив. — Някои убийци опитват да прикрият престъпленията си като самоубийства. Чарлс е обърнал нещата обратно. Самоубил се е и го е замаскирал като убийство.
— Тогава защо е написал бележка, която може да го издаде? — попита Виктория.
— Той не се издава направо. Три анаграми на начална фраза, която трябва да бъде свързана с поема. Кой би се досетил?
— Не и аз — каза Катрина и повдигна рамене.
— Един последен шанс да докаже, че е по-умен от останалите — каза Стив. — Смее се от гроба.
— Още не ми се вярва — намеси се Виктория. — Никой мъж не би сложил край на живота си, за да прекара жена си с някакви пари.
— Не го е направил за това. Това е само сиренето върху хлебчето.
— А сьомгата? Каква е?
— След като Катрина е разбила сърцето му, Чарлс не е имал за какво да живее — каза Стив. Пусна няколко пробни балона.
— Чарли не беше такъв — прекъсна го Катрина. — Щеше просто да се разведе с мен и да си намери някоя друга.
— Значи се е самоубил заради нещо друго — отказваше да се предаде Стив. — Но след като е щял да го направи, е искал да те натопи.
— Защо? — попита Виктория. — Пак се връщаме на същото място.
— Не знам! Но знам, че го е направил.
— Никога няма да го докажем, ако не намерим причина, заради която би се самоубил — каза Виктория.
— Душевно заболяване — каза Стив. — Маниакална депресия.
— Няма начин! — Катрина поклати глава, тъмната й коса се разлюля. — Не и добрият стар Чарли.
— Финансови проблеми? — предположи Стив.
— Беше ужасно богат — отвърна Катрина.
— Медицински проблеми?
— Не и откакто измислиха виаграта.
— Взимаше ли наркотици?
Ново поклащане на глава, нов плисък на коса.
— Нищо без лекарско предписание, включително и болкоуспокояващите.
— Какви болкоуспокояващи? — попита Виктория.
— „Викодин“. И две други. Не си спомням имената им.
— Защо ги взимаше?
— Няколко седмици преди да умре имаше нещо вирусно на стомаха.
— Не дават обезболяващи за стомашен вирус — каза Виктория.
Катрина сбърчи чело.
— Това донесе Чарли от доктора. Сигурна съм.
— Какъв доктор? — попита Стив.
Доктор Филип Атертън не играеше лекар по телевизията, но определено приличаше на такъв. Представителен, петдесет и една-две годишен, внимателно сресана назад прошарена коса, снежнобяла престилка с името му върху джоба и задължителният стетоскоп, който висеше на врата. В него имаше нещо характерно и смътно британско. Виктория очакваше да прозвучи като в „Мастърпийс Тиътър“45.
— Адски мразя адвокатите! — излая доктор Атертън с твърд нюйоркски акцент. — Пиявици.
— Напълно съгласна съм с вас — каза Виктория. Беше твърдо решила да намери общ език. Нуждаеха се от помощта му, и то бързо. Тя стрелна Стив с поглед, беше се намръщил.
Седяха в първокласния лекарски кабинет на Атертън малко след Миракъл Майл в Корал Гейбълс. Кабинетът имаше чакалня с мраморен под, чуруликащ фонтан и вази със свежи лилии върху стъклени пиедестали. Седеметажната сграда беше покрита с кафеникава мазилка, а терасите бяха с оранжева теракота. Архитектът се беше опитал да придаде на сградата изглед на средиземноморска вила, вместо на свърталище на уролози, ортопеди и интернисти.
Часът беше пет без пет. След един час Стив и Виктория трябваше да се явят пред детския съд за началото на делото на Боби. Имаха най-много трийсет минути да получат това, което искат, и да потеглят натам.
— Адвокатите са по-низши и от мръсна пяна — продължи лекарят. — По-гнусни от лайно на кит.
— Удивителна липса на всякаква етика — съгласи се Виктория и се насили да се усмихне. Стив се въртеше на стола до нея. Видя, че намрази доктора.