— Има неща, които дори и една курва ще откаже да направи за пари, за разлика от адвоката…
— Нека да поговорим за Чарлс Барксдейл — измърка Виктория, усещайки, че минутите летят.
— Какво е това черно и кафяво нещо, което изглежда добре върху адвокат? — попита докторът.
— Доберман. — Виктория знаеше, че тази шега е измислена много преди тя да се запише да следва право.
— Това са глупости — каза Стив.
— Стив, остави на мен.
— Някои от нас отделят много време pro bono.
— За да успокоите гузната си съвест?
— Кога за последен път прегледахте пациент без здравна застраховка?
— Стив, моля те — каза Виктория. По дяволите! Боби се владееше повече.
— Знаете ли защо застраховката ми срещу лекарска небрежност е шестцифрена?
— Защото докторите се дънят — отвърна Стив.
— Защото адвокатите са кръвопийци — отвърна лекарят.
— Не ми се слуша повече.
— Стивън! — раздразнението й си пролича. — Имаме нужна от помощта на доктор Атертън, и то сега.
— Ще ви струва петстотин долара за петнайсет минути каза докторът. — Плаща се предварително. В брой или „Мастър Кард“. Не приемам „Америкън Експрес“.
— Не е ли малко скъпичко за консултация? — попита Виктория.
— Имате още тринайсет минути — отвърна докторът, като си погледна часовника.
Стив стрелна с поглед Виктория.
— Надхвърлил съм кредита си.
Естествено, помисли си тя, отваряйки чантата си, докато доктор Атертън позвъни на счетоводителя си.
Отне им само четири минути, но доктор Атертън не намали сметката. Каза че бил личен лекар на Чарлс Барксдейл в продължение на десетина години. Нямал сериозни проблеми. Кръвното налягане и холестерола били в нормите, играел тенис в клуба и се поддържал в сравнително добра форма. Лека операция на коляното преди две години, за да се махне някакъв плаващ хрущял. Няколко седмици преди да умре Чарли дошъл с оплаквания, че го боли коремът и му се гади. Бил повръщал цяла седмица.
— Стомашен вирус? — попита Виктория.
— Де да беше така — отвърна Атертън. — Скенерът показа удебеляване на стомашната стена. Пратих го в „Седарс“ за лапаротомия. Направиха биопсия. Злокачествен стомашен карцином с разсейки.
— Рак — каза Виктория.
— И то нелечим. Linitis Plastica. В напреднала фаза, не оперативен и фатален. Дадох му обезболяващи заедно с лошите новини.
Виктория си пое дълбоко въздух.
Интуицията на Стив се оказа вярна.
Човешкият детектор на лъжата й беше казал, че Катрина е невинна, а тя му се беше подиграла. После каза, че Чарлс се е самоубил, и тя отново му се беше подиграла. Но ето го мотивът му да посегне на живота си. Така че защо да не лиши невярната си жена от наследство, като така и така ще умира?
„Соломон наистина си го бива.“
— Какво точно казахте на господин Барксдейл? — попита тя.
— Че му остават от шест седмици до шест месеца живот и трябва да се погрижи за делата си.
— Като започне от сметката ви? — каза Стив.
— Стив, престани! — Виктория отново се обърна към лекаря, който си гледаше часовника. — Как реагира господин Барксдейл на диагнозата?
— Спокойно. Каза да не споменавам пред Катрина, ако я видя в клуба. Той щял да й каже.
— Но така и не го е направил. Излъгал я е. Казал й е, че е стомашен вирус.
— Значи напразно го е убила — развесели се докторът. — Трябвало е да изчака природата да си свърши работата.
Виктория не обърна внимание на забележката му. Нещо се въртеше в ума й като комар, който жужи с криле. Какво беше?
— Този тумор — попита тя — вижда ли се при аутопсията?
Доктор Атертън изсумтя презрително.
— Щом може да се види с ендоскоп, няма начин да не го видиш, като разрежеш човек от край до край.
— Дори ако патологът не е специалист по ракови заболявания? — настоя тя.
— Lintis plastica изглежда така, сякаш някой ти е посадил чим в стомаха. Дълги навити влакна като стръкчета трева. Дори патологът да е полусляп и тъп като адвокат, не би могъл да не ги види.
Докато чакаха за асансьора, Стив удряше по бутона за слизане. Имаха четирийсет минути, за да стигнат до съда през натовареното движение.
Тя каза:
— Защо ракът не е отбелязан…
Той довърши:
— … в доклада на доктор Янг.
— Янг е професионалист и е почтен…
Той довърши:
— … значи остава Рей Пинчър.
— Тук има нещо — казаха двамата едновременно.
Добре, помисли си той. Вече сме на едно мнение.
Добре, помисли си тя. Това означава „общо благо“.
Вратата на асансьора се отвори. Те влязоха и се отправиха към подземния гараж.