Цинкавич дори не стана.
— Защото господин Соломон е неспособен да се грижи за специалните нужди на детето. Не позволи да му се направят изследвания и попречи на лечението на детето, което нашите вещи лица определят като задължително.
Детето, помисли си Стив. Толкова безлично като дело за собственост. Беше ли напомнил на Виктория да използва името на Боби, когато говори за него.
— Защото господин Соломон предоставя на детето неподходящи за възрастта му материали — продължи да мънка под носа си Цинкавич. — И защото има склонност към проява на жестокост и е извършил сериозни престъпления, докато си е присвоявал правата върху детето.
— Можеш ли да докажеш всичко това? — попита съдията.
Изглежда стъписана, реши Стив. Може би шокирана да научи, че синът на Хърбърт може да отстъпва по достойнства на баща си. Не беше първата, която стигаше до това заключение.
— Всяка дума, Ваша милост — Цинкавич сякаш се наду, макар че беше седнал. — Ще докажем, че присъждането на правата за настойничество на господин Соломон ще накърни и буквите, и духа на закона — той се ухили самодоволно.
— Не ми се мазни, Цинкавич. Госпожице Лорд, доколкото разбирам, вие не сте съгласна с характеристиката на вашия клиент.
Виктория се изправи. На Стив му се стори, че е притеснена. На непозната територия. Нов съдия, нов правен казус и огромна отговорност.
— Стив Соломон се държи прекрасно с Боби, Ваша милост — каза тя. — Той е чувствителен, любящ и всеотдаен. Вярно е, че Боби има специални нужди, но има и специални дарби. В хода на делото ще имате възможност да чуете и Боби и да се уверите в невероятния начин, по който работи умът му.
Точно така, помисли си Стив. Колко деца знаят двайсет и шест синонима на „пенис“ и двайсет и шест синонима на „вагина“, и то всеки да започва с различна буква?
— Ще се уверите колко много Стив обича Боби и колко много Боби обича Стив — продължи Виктория. — До финала на делото, мисля, че ще се съгласите, че Стив Соломон е страхотен любовник.
— Любовник? — попита съдията.
— Баща — поправи се Виктория, като се изчерви. — Имах предвид „баща“, естествено.
— Естествено. Добре, госпожице Лорд, да чуем свидетелските показания.
— Ищецът призовава доктор Лиса Равкдрайв като свидетел на обвинението.
Лиса Равкдрайв влетя през люлеещата се врата на съдебната зала, сякаш се канеше да отбележи гол. Косата й беше прибрана назад и беше сложила само малко розова пудра с цел да прикрие белега, който разсичаше бузата й, но така още повече го подчертаваше. Носеше черни обувки с равна подметка, костюм без излишни глупости и бяла блуза с жабо отпред — явно това беше опитът на Цинкавич да й придаде по-женствен вид. Вършеше същата работа като диадема на впрегатен кон.
Тонът на Виктория беше дружелюбен и спокоен, Стив си помисли, че и той трябва да пробва някой път. Попита Равкдрайв за образованието й, мина през колежа, медицинския факултет, практиката, специализацията и членството й в различни дружества. Направи й комплимент за високия й академичен успех и отбеляза колко невероятно е едновременно с това да си и добър спортист. Следващите няколко минути двете жени си побъбриха за лакроса.
— Още играя — заяви гордо Равкдрайв. Бръкна с ръце в джобовете си и извади две жълти топки.
Единствените топки, които Лиса Равкдрайв някога щеше да държи, помисли си Стив.
Виктория премина на монографиите, които Равкдрайв беше писала, изследванията, които беше ръководила, програмите, които беше стартирала в щатската болница „Рокланд“. Всичко беше много отпускащо, приличаше на рънър, който приспива вниманието на питчъра, преди да му открадне начален удар. Когато приключи с уводната част, Виктория попита:
— Какво точно е медицинското състояние на Боби?
— Не мога да кажа със сигурност, защото господин Соломон не се съгласи да му бъде направен цялостен преглед.
Точка за американския народ срещу защитата, помисли си Стив.
„Хайде, Вик. Не я оставяй да ти се измъкне.“
— Тогава ни кажете какво можете да направите за състоянието на Боби.
— Робърт е изключително гениално дете с аутистични синдроми от незнаен произход. Страхува се от непознати, има пристъпи на истерия и е недостатъчно социализиран. Тъй като причината за аутизма е неизвестна, не е възможно да се определи източникът на заболяването му. Знаем само, че е страдал от сетивно разстройство и недохранване, докато е живял при майка си — тя погледна към Стивън. — Става дума за Джанис Соломон, сестрата на ищеца.
Виновен по кръвна линия, помисли си Стив.
Равкдрайв пусна топките за лакрос обратно в джобовете си.