— При прекалено големи дози, много по-големи от тези, които някога биха били предписвани на човек.
— Което не връща отново на въпроса: давате ли „Репленгрен“ на пациентите си?
— В „Педро Мало“, Буенос Айрес, изпробвахме „Репленгрен“ на хора при стриктен контрол и резултатите бяха обещаващи.
„Пак не отговори на въпроса. Не забелязахте ли, Ваша милост?“
— Въпросът ми няма нищо общо с Буенос Айрес. Давате ли „Репленгрен“ на пациенти в щатска болница „Рокланд“ във Форт Лодърдейл, където сте длъжни да спазвате разпоредбите на Федералната агенция за контрол над лекарствата и храните?
Бузите на Равкдрайв пребледняха, от което белегът от лакрос изпъкна още по-силно.
— В един съвършен свят никога нямаше да има експериментални лекарства. Щяхме да вкарваме данните в компютъра и оттам да излиза лек за всяка болест. В един съвършен свят всеки родител би имал средства за най-добрите медицински грижи. Всяко дете, болно от аутизъм, би имало личен терапевт. Но светът не е съвършен.
Съдийката се изкашля.
— Доктор Равкдрайв, вие не отговаряте на въпроса.
Цинкавич толкова бързо скочи на крака, че събори нахапаната поничка на пода.
— Ваша милост, може би е време да направим кратка почивка.
„Браво, Финк. Хвърляш спасително въже на свидетелката си.“
— Време е да седнеш и да се успокоиш — каза му съдията.
— Лекарите трябва да поемат рискове — каза Равкдрайв, по челото й лъснаха капчици пот. — Родителите трябва да гледат към общото благо. Сабин направил ваксина от полиомиелит на затворници през 1950 година. Някои се парализирали, но хиляди деца били спасени от заразата. Същото е и с маларията и жълтата треска. Ако зависеше от мен, всички затворници щяха да бъдат подлагани на медицински тестове.
Виктория се приближи до свидетелката.
— Не говорим за затворници. Говорим за единайсетгодишно момче.
— Можем да научим толкова много от Робърт! Децата също имат дълг към обществото. — Тя пъхна ръка в единия си джоб и извади едната топка за лакрос, пъхна другата в другия и извади и втората. Ако станеше прекалено напечено, щеше да се наложи да се намеси и Стив.
— Ако Соломон не беше толкова голям егоист, можехме да измислим нещо — продължи Равкдрайв. — Но той не дава и дума да стане. „Няма да забивате игли в малкия Боби“. Не, той е прекалено ценен. Забивайте си иглите в някой друг. Никой не иска да поеме риска. Но всеки иска да се възползва от резултатите.
Цинкавич се мъчеше да измисли някакво възражение, но след като не успя, каза:
— Ваша милост, мога ли да се приближа?
— Млъкни, Цинкавич — отсече съдията.
— Ще ви попитам нещо, госпожице Лорд — продължи Равкдрайв. — Ако едно дете има редки антитела в кръвта си, антитела, които могат да спасят човешки живот, нямаше ли да е негов дълг да даде кръв? Същото е и с Робърт. Знаете ли колко рядко е заболяването му? Никога не съм виждала подобен обект за изследване.
— „Обект“? — попита Виктория. — Като морско свинче или лабораторен плъх.
— Това е просто семантика. С това се занимавате вие, адвокатите. Звучите точно като Соломон. Може би е трябвало да се омъжите за него.
Сега двете топки бяха в едната ръка и се удряха една в друга.
„И кой е откраднал репленгрена, капитан Куийг46“
— Репленгрен — повтори Виктория. — Още не сте отговорили на въпроса ми. Изпробвате ли неразрешено лекарство върху децата в „Рокланд“?
— Федералната агенция може да се произнесе всеки момент. До ден-два лекарството може да бъде одобрено.
— А дотогава?
Топките се удряха една в друга.
— Откъде бих могла да го взема?
Последно забавяне. Битката е към края си, последният защитник на Аламо. И като стана дума за Мексико…
— От Карлос — каза Виктория. — От „Сан Блас Медико“, Гуадалахара, Мексико. Не го ли купувате оттам?
Равкдрайв отвори уста — празна черна паст, — но от нея не излезе нищо.
Съдия Рол се изкашля.
— Докторе, разбирате ли въпроса?
Пак нищо.
— Доктор…
— Да, по дяволите! Използвам „Репленгрен“ и някой ден ще ми благодарят за това. Някой ден ще ме извикат на трибуната и ще ми дадат късче лъскав метал, защото съм имала смелостта да кажа, че земята е кръгла, когато всички глупаци са я смятали за квадратна. Седя със семействата. Виждам разбитите сърца, съсипания живот на хората. Дали на Стивън Соломон изобщо му пука за това?
— На Стивън Соломон му пука за Боби — каза Виктория.
— Вие не разбирате! Той също не разбира. Затворниците, които са били ваксинирани против полиомиелит, заразените с малария и жълта треска — те са герои. Робърт също може да стане герой. И то най-вероятно без това изобщо да му навреди. Може да промени хиляди животи. Може да се окаже брънката, която търсим. Ето това искам аз. Какво лошо има в него?
46
Герой от новелата „Бунтът на Кейн“ — пред съдебен трибунал върти в ръка две откраднати топки. — Б.пр.