— Ще го попитам.
— Попитай го дали са правени промени в последния вариант?
— И това ще го попитам.
— Добре. Давай.
— Ваша милост, протестирам това започване и прекъсване на разпита — намеси се Пинчър. — Ако защитата няма повече въпроси, свидетелят може да се оттегли.
— Не бързайте толкова — каза Стив и се обърна към доктор Янг.
Съдията прелисти романа си и изсумтя, без да ги погледне. Стив реши, че това означава: давай нататък. Така че се приближи към свидетеля.
— Доктор Янг, бихте ли извадил от чантата си първия екземпляр на доклада от аутопсията?
— Не мога.
— Не?
— Унищожаваме първия екземпляр, когато окончателният е готов, за да не ги объркаме.
— Но сигурно пазите файла в компютъра си?
Доктор Янг поклати глава.
— Записваме окончателния вариант върху първоначалната версия, за да не могат адвокати като вас да ги объркат.
— Защо изобщо правите втори екземпляр?
— Най-вече за да поправим правописните грешки. Машинописките бъркат медицинските термини и цифрите.
— Кой е преглеждал първоначалния вариант на доклада от смъртта на господин Барксдейл?
— Аз.
— Показахте ли го на господин Пинчър?
Ръката отново се вдигна, за да оправи папийонката, и се задържа на възела.
— Мисля, че го показах на щатския прокурор. Да, показах го.
— Господин Пинчър накара ли ви да промените нещо?
— Възразявам! — пропя Пинчър.
— Сега за какво? — Този път съдия Торнбъри вдигна поглед от книгата.
— Не ми харесва скрития намек във въпроса на господин Соломон — каза Пинчър.
— Това е кръстосан разпит — каза Стив. — Ако на прокурора му харесваха въпросите ми, щяха да ме обвинят в професионална небрежност.
— Отхвърля се — каза съдията.
— Не мога да си спомня — отвърна доктор Янг.
— Не можете да си спомните дали щатският прокурор ви е карал да промените нещо в доклада?
— Извършвам много аутопсии — каза доктор Янг. — Говорих много пъти с господин Пинчър. Трудно ми е да си спомня всичко.
— Естествено, има само един начин да разберем — каза Стив и се усмихна. Изчака за миг, докато в залата се възцари тишина. — Споменахте за машинописка. Записвате доклада от аутопсията на диктофон, нали, доктор Янг?
Патологът стрелна с поглед Пинчър и после се обърна към Стив. Докторът не беше поглеждал към съдебните заседатели, откакто Стив стана да го разпитва. След дълга пауза кимна с глава.
— Трябва да го кажете на глас, така че госпожица Ернандес да може да го отбележи в протокола — каза Стив и София го дари с прелъстителна усмивка. Виктория обърна очи в знак на отвращение.
— Да, докладът се записва на диктофон.
— И държите касетите в сейф в архива на моргата, нали?
— Да.
Стив се обърна към съдията.
— Ваша милост, моля за прекъсване на заседанието.
Съдията се сепна.
— Нали вече обядвахме?
— Да, сър, но обвинението трябва да достави оригиналния запис на доклада от аутопсията, за да може да го сравним с така наречения окончателен доклад.
— Протестирам — каза Пинчър. — Записът е поверителен.
Виктория, правният орел, скочи на крака.
— Напротив, Ваша милост. Според закона записът е публично достояние.
— Искът е закъснял — отвърна Пинчър. — Срокът за разкриване на доказателствата мина.
— Според делото „Брейди срещу Мериленд“ обвинението е длъжно да осигурява всички оневиняващи доказателства по време на целия процес — изстреля в отговор Виктория.
— Искате да кажете, че в записа има оневиняващо доказателство? — попита съдията. Вече наистина внимаваше.
— Искам да кажа, че щатският прокурор е виновен за възпрепятстване на правосъдието — каза Виктория и в залата се понесе вълна от шепот.
— Това е възмутително! — прогърмя гласът на Пинчър. — Настоявам адвокатът на защитата да бъде предупреден.
Мамка му, помисли си Стив. Нали уж тя му казваше да атакува с рапира, а не с боздуган?
Със сърдит поглед съдията удари с чукчето си и каза:
— Всички в кабинета ми! Веднага!
47.
Поетична справедливост
В коридора по пътя към кабинета на съдия Торнбъри Стив прошепна на Виктория:
— Ти ще мълчиш. Аз поемам оттук нататък.
— Защо? — Чувствата й бяха наранени.
— Беше страхотна. Но сега идва ред на голямото мохито, така че само ще стоиш отстрани и ще викаш за мен.
— Хайде нашите! — каза тя ядосано.
— Престани! Знаеш ли какво е първото правило при споренето със съдия?