— Да не влезеш в затвора?
— Да знаеш с кого си имаш работа. Да се съобразиш с интересите му, да изпълниш желанията му.
— На това му се вика сводничество.
— Вика му се адвокатстване.
Настаниха се в кожените столове. Пинчър ги гледаше намръщено.
Съдия Торнбъри каза:
— Защитата отправи сериозно обвинение за нарушение на закона от страна на прокурора.
— Можем да го докажем — каза Стив.
— Добре, да изясним набързо нещата — каза съдията. — Искам съдебните заседатели обратно в залата, преди да са се хванали за гърлата като в „Дванайсет разгневени мъже“.
— Ако Ваша милост нареди записът с доклада от аутопсията да бъде доставен — каза Стив, — ще видите как обвинението е променило доказателство.
— Ако продължаваш с клеветническите си обвинения, ще те съдя — изрева Пинчър.
Разтревожен, съдията се изправи и започна да се разхожда пред лавиците с книги, разглеждайки заглавията им. Виктория също погледна натам. Къде беше правната литература? Имаше само съдебни трилъри, писани от адвокати: Търоу, Гришам, Скотолайн, Мартини, Мелцър, Грипандо, Лат, Мортимър, Марголън. И още десетина други. Виктория се почуди дали съдията изобщо чете истинска правна литература.
Пресегна се към най-горната полица, пипна книга на Луис Очинклос, после на Бари Рийд, една на Барбара Паркър и издърпа „Защитата се позовава на Кенеди“ на Джордж В. Хигинс.
— Искате да кажете, че прокурорът е натопил Катрина Барксдейл?
— Несъзнателно — каза Стив. — Господин Пинчър е убеден във вината на клиентката ми.
— Дяволски си прав — каза Пинчър.
— Чарлс Барксдейл е натопил Катрина — продължи Стив. — Щатският прокурор само е добавил малко босилек на брускетата.
Съдията седна на стола си с висока облегалка.
— Как един мъртвец може да натопи жена си?
Съдията е объркан, реши Виктория. Дали Стив щеше да се справи?
— Чарлс Барксдейл ни показва как. Говори ни от гроба.
Очите на съдията светнаха.
— Като По.
— Сър? — попита Стив.
— Едгар Алън По. „Издайническо сърце“.
— По-скоро като Агата Кристи.
Съдията нетърпеливо грабна един бележник.
— Има ли двоен обрат? Като в „Свидетел на обвинението“.
— Двоен обрат със салто — увери го Стив.
— Как започва историята? — попита съдията, любопитен като кученце.
— Една красива млада жена се омъжва за богат стар мъж — започна Стив.
— И го убива — намеси се Пинчър.
— Това е моята история, Рей, не твоята. Двойката — ще ги наречем Чарли и Кат — водят много активен и доста перверзен сексуален живот.
— Малко секс винаги добавя пикантен привкус на историята — каза съдията.
— Чарли наистина я обичал, именно затова следващият момент от сюжета е толкова болезнен. Той открива, че Кат има връзка с капитана на яхтата им.
— Като на филм — отсече съдията, — ако са го правили и на яхтата.
Пинчър се намеси:
— Имам снимки, ако искате да ги видите.
— И сега е ред на главоблъсканицата — продължи Стив, без да обръща внимание на Пинчър.
— Като липсващата чаша за бира в „Невинен до доказване на противното“? — попита съдията. — Търоу е голям дявол.
— Чарли накарал адвоката си да подготви молбата за развод, но така и не я подписал, а и не казал защо. Разполагаме единствено с три стиха, които Чарли написал на молбата.
— Странна поема — отвърна съдията.
— Това всъщност е анаграма със скрито послание.
— Игра на думи. На Артър Конан Дойл щеше много да му хареса.
Съдията здравата се е увлякъл, помисли си Виктория. Добре, може би Стив наистина познаваше публиката си. Но щеше ли да успее да предаде убедително развръзката?
— Анаграмата гласи „И сега жената е довършена“ — продължи Стив. — Тя е от една поема на Силвия Плат. Самоубила се е само няколко дни след като я е написала. После, ден преди да умре, Чарли изпраща картичка на Кат. Може да напише всичко — Обичам те. Мразя те. Приятен ден. — Но той открадва едно изречение от прощалното писмо на Вирджиния Улф.
— Разбирам те напълно — отвърна ентусиазирано съдията. — Но защо Барксдейл ще се самоубива?
— Умирал е от рак и е нямало време да се развежда с Катрина и да й отреже парите.
— Но самоубийството не помага — каза съдията. — Вдовицата пак ще получи своя дял от имението.
— Освен ако…
— Освен ако не я обвинят, че го е убила! Великолепно. Пери Мейсън никога не е измислял подобно нещо. Дори и в „Дръзкия развод“.
— Барксдейл е искал Катрина да бъде обвинена в убийството му. Затова не е взел свръхдоза или не се е хвърлил с колата от моста.