— Тихо, Стив — каза Виктория. — Стига ни заслугата, че справедливостта възтържествува.
— На това ли те учиха в Принстън?
— Усърдно съм проследил всяка следа, за да може да възтържествува справедливостта — изрепетира Пинчър изявлението си пред медиите.
— Решавайте тогава — каза съдията. — Ще има ли процес, или няма да има?
Пинчър официално заяви:
— Съдия Торнбъри, да извикаме съдебния репортер. Прокуратурата иска да направи изявление.
48.
Майсторът на мохито
— Хайде побързай — каза Виктория. — Имаме един час да стигнем до съда за малолетни.
— Искам да дам изявление за пресата.
— В никакъв случай. Ще закъснеем.
Тя влачеше Стив надолу по коридора. Минаха покрай Рей Пинчър, който разказваше на репортерите за своето мъдро и смело решение да свали всички обвинения срещу Катрина Барксдейл.
— Само два пъти ще си отворя устата — примоли се Стив.
— Няма време.
Пробиха си път през глутницата от репортери и фотографи и се спуснаха към паркинга.
— Беше страхотен днес — каза тя, когато влязоха в колата.
— Ти, също. Накара Пинчър да се оттегли. Никога не би ми хрумнало.
— И на мен не би ми хрумнало да превърна делото в роман на Пери Мейсън. Научавам много от теб.
— Аз също — усмихна се той. Явно й прощаваше, че беше поела нещата в свои ръце накрая, реши тя.
Двайсет минути по-късно бяха в бунгалото на Къмкуот Авеню, където Стив навря Боби под душа, после бързо го облече в морскосиньо спортно сако, сиви вълнени панталони, бяла риза и раирана вратовръзка.
Когато най-накрая успяха да се натоварят в стария кадилак, краищата на ризата му се подаваха навън, очилата му бяха целите мазни, а косата му стърчеше на всички страни. Той седна на задната седалка, сви колене под брадичката си и започна да се клати напред-назад, приличаше на щуравия гений на класа, арестуван задето е вдигнал училищната лаборатория във въздуха.
Стив включи радиото на новинарския канал, но натисна веднага друго копче, когато чу как Пинчър се поздравява, че е открил истината за смъртта на Чарлс Барксдейл. На реге станцията Дезмънд Декер и „Ейсис“ пееха „Израилтяни“ и обещаваха затишие след бурята.
Виктория погледна Боби и се разтревожи. Лежеше по гръб с крака, опрени на прозореца, сякаш се опитваше да избяга от колата.
— Може би трябва да променим стратегията си за тази вечер — каза тя мрачно.
Превод: „Умирам от страх да поставя Боби на свидетелската скамейка.“
— Нямаш думата, сладкишче.
— Кажи ми, че не ме нарече „сладкишче“ току-що.
— Не го избивай на феминизъм. Умирам от глад и се сетих за поничките на Амебата.
Чудеше се как той не може да види опасността Боби да свидетелства. Знаеше, че момчето винаги казва голата истина. А Соломон, повече от всички други хора, знаеше много добре, че истината понякога се нуждае от няколко четки боя отгоре.
— Планът ни може да се обърне срещу нас — каза тя.
— Ти ще разсееш вниманието на Цинкавич, докато аз отмъкна две понички.
„Връща се към Гаден навик №396: Прави се, че не ме чува, когато не му отърва.“
Търсеше начин да каже, че е прекалено рисковано да призоват Боби, но не искаше момчето да го разбере.
— Може би трябва да пренаредим свидетелите си.
Боби се обади от задната седалка:
— Не ме е страх да говоря със съдията.
Дотук с увъртанията.
— Естествено, че не те е страх, хлапе — каза Стив. — Ще се справиш страхотно. — Обърна се към Виктория. — Боби ще свидетелства. Точка по въпроса.
— Нали ми казваш да се доверявам на интуицията си, интуицията ми подсказва, че…
— Точка.
— Ищецът призовава за свидетел Робърт Соломон — каза Виктория.
— Протестирам — обади се Цинкавич. — Показанията му ще са повлияни от привързаността му към чичо му. Да не споменавам и склонността му към халюцинации.
— Смятаме, че вие, Ваша милост, трябва да прецените дали Боби става за свидетел, а не господин Цинкавич — каза Виктория.
— Момчето разбира ли изобщо какво значи клетвата? — попита Цинкавич.
— А, ти, Амеба? — изръмжа Стив през зъби.
— Чух го, господин Соломон — обади се съдия Алтия Рол и размаха пръст. Съдийката беше облечена с тъмнолилава роба и имаше дантелено жабо на врата. Очите й гледаха сърдито Стив. — Знаете ли какво правим в съда за малолетни, когато някой се прави на интересен?
— Не, госпожо.
— Наказваме го да стои прав в ъгъла.
— Поднасям извиненията си на съда, госпожо.
Което значеше, разбра Виктория, че не се извинява на Цинкавич.
— Колкото до показанията на детето, госпожице Лорд, наистина ли искате да го направите?