Когато съдията задаваше насочващ въпрос, по-добре беше да се съобразиш с насоката, Виктория го знаеше. И беше съгласна със съдията. Никога не знаеше кога Боби щеше да изпадне в криза и да започне да крещи или ще изтърси, че „Президентът на САЩ Били Клинтън“ може да се пренареди като „КЛАТИ ПРЕЗ ДЕН ТЪЩИ НАСЪН И Т.Н.“.
— Смятаме, че няма по-добър свидетел от този, който пряко е засегнат от делото — отвърна Виктория. Не го вярваше, но понякога правиш това, което иска клиентът ти, особено, когато клиентът ти е всезнаещ адвокат.
— Ето как ще стане — каза съдия Рол. — Ще разговарям с момчето насаме в кабинета си. Вие ще стоите в преддверието и ще слушате по високоговорителите. Никакви насочващи въпроси от господин Соломон, никакъв кръстосан разпит от господин Цинкавич. А сега се разкарайте всичките.
Стив стоеше пред лавиците с книги в клаустрофобичното преддверие. Виктория седна на края на бюрото, стиснала здраво химикалката в ръка, готова да си води бележки. Цинкавич се пльосна на един тапициран стол, дебелите му пипала висяха от облегалките.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита съдия Рол, гласът й звучеше пискливо по високоговорителя.
— Не, чичо Стив ми направи нектар от папая за из път. — Гласът на Боби беше висок и притеснен.
— Много здравословно.
— За да мога да акам.
— Аха.
— Понякога купуваме папаята от пазара на „Ред Роуд“.
— Там има чудесни плодове — каза съдията.
— Друг път чичо Стив направо ги краде от дървото на съседите.
— Разбирам.
Ужас! Стив спря да се разхожда. Ако пушеше, сега щеше да си запали една цигара.
— Много време ли прекарваш с чичо си? — попита съдията.
— Двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата — каза Стив. — Освен когато той, нали се сещате…
— Когато излиза на срещи?
— Чичо Стив не ходи на срещи. Мацките сами идват при него, стоят в спалнята му и после си отиват.
— Боже! — простена Стив.
— Някоя жена оставала ли е да преспи?
— Ако прекали с мохитото — каза Боби.
— Значи чичо ти не прави само нектар от папая — каза съдийката, в гласът й се долови нотка на сарказъм.
— Аз правя мохитото — отвърна гордо Боби. — Тайната е да се изстиска един пресен гуарапо. Захарен сироп. Но не много, защото ромът по принцип е сладък. И стръкчето мента задължително трябва да е прясно.
Цинкавич каза:
— Ще ожънем това, което сме посели, Соломон.
— Я, млъквай — изсумтя Стив.
По високоговорителя съдията каза:
— Притеснява ли те, когато някоя жена остане да преспи?
— Никак — отвърна Боби. — Понякога сутрин ставам да ги видя по цици.
Гърлото на Стив се сви. Съмняваше се, че може да преглътне, почуди се дали ще може да си поеме дъх. Беше почти сигурен, че чу как химикалката на съдията драска по листовете.
— София прави хуевос ранчерос — каза момчето. — Но Лекси и Рекси не могат да готвят. Те са манекенки и ядат парченце грейпфрут и лъжичка кисело мляко.
— Манекенки — каза съдийката с неодобрение в гласа. — Чичо ти вижда ли се с Лекси или Рекси сега?
— Вече не.
Стив се успокои дотолкова, доколкото да издиша.
— Преди ги оправяше и двете едновременно.
— Мамка му! — изстена Стив.
— Те са близначки — услужливо поясни Боби.
Стив виеше, а Цинкавич се тресеше от смях.
— Млъкнете и двамата! — стрелна ги с ядосан поглед Виктория.
Стив каза:
— Това е стара история, Вик. Беше преди шест месеца и повече.
— Моля те, опитвам се да слушам.
Боби казваше нещо, но бяха изпуснали половината.
— … отдавна не си е развявал коня.
— Коня?
— Нали се сещате. Забавлявал. Не е правил гуши-муши.
— Няма с кого ли?
— Лекси, Рекси, София, Джина не са идвали, откакто чичо Стив се влюби във Виктория.
— Госпожица Лорд? Бившата му годеница?
— О, това беше наужким.
— Извинявай, не разбрах — съдия Рол беше озадачена.
— Годежът. Само се преструваха.
— Защо?
— Чичо Стив не искаше да ме загуби и реши, че Виктория ще го направи да изглежда по-зрял.
— Разбирам.
— Не че не би искал да се ожени за нея наистина.
В преддверието Цинкавич така се кискаше, че в ъгълчетата на устата му се образуваха мехурчета.
— Значи сега само госпожица Лорд идва у вас?
— Само за да работи, не да оправя чичо Стив. Тя ще се жени за друг и чичо Стив е напълно съсипан.
Господи, колко унизително, помисли си Стив. Защо не бяха измислили хапче, което да те прави невидим?
— Това не е дело, а сапунен сериал — каза Цинкавич.
Съдийката се обади:
— Разкажи ми за домашното си обучение.
Да, кажи й, помисли си Стив. Това го бяха репетирали.