— Не и ако трябва да нося тоя син парцал.
— Какво бихте избрали: да поверя сина ви на грижите на държавата, или да направя брат ви негов настойник?
Въпросът на деня, помисли си Стив.
Въпросът за сто хиляди долара.
Виктория скочи на крака.
— Ваша милост, може ли да прекъснем за малко, преди свидетелката да отговори?
— Какво? — Стив не можеше да повярва. — Остави я да отговори.
— Млъкни.
— Какъв е проблемът? — попита съдия Рол.
— Само пет минути, Ваша милост.
Съдия Рол вдигна рамене и каза.
— Без мотане. Пет и обратно тук.
Когато излязоха в коридора, Виктория сграбчи Стив за вратовръзката, отвори вратата на дамската тоалетна и го вкара вътре.
— Хей! — запротестира той.
Във въздуха се носеше задушлива миризма на амоняк.
— Мислиш, че ще ти се размине ли? — попита тя.
— Кое? — той надяна невинна физиономия, с която не можа да я заблуди нито за миг.
— Ти ми кажи. Какво си направил, отвлякъл си Тигпен и изнудваш сестра си ли?
— Ти си луда. Да се връщаме. Един отговор ни дели от това да спечеля настойничеството.
— Не, един отговор ни дели от това да докладвам пред адвокатската колегия.
— За какво?
— Каквото и да си направил, няма да ти се размине. Следващия път, когато Джанис бъде арестувана, тя ще иде да реве пред Цинкавич. Ще те издаде, за да отърве кожата.
— Няма нищо срещу мен.
За такъв комбинатор беше ужасен лъжец.
— Няма да ми откраднеш началния удар, Соломон, независимо че се мислиш за много бърз.
— Боже, успокой се!
— Давам ти десет секунди да си признаеш.
— Или какво?
— Или се връщам обратно в залата и си правя отвод като твой адвокат и спирам делото, докато прокуратурата разследва поведението на сестра ти.
— Стига, Вик. Истината е следната: когато Джанис влезе в залата, не знаех какво ще каже.
— Напротив, знаел си. Знаеше и че Тигпен няма да се появи. Затова ми каза да импровизирам. Знаеше точно какво ще се случи.
— Просто имам добри инстинкти.
— Не чак толкова добри. Какво си направил, подкупи ли ги?
Прочутите инстинкти до един му казваха да мълчи. Знаеше колко много престъпници се прекарват, не от полицията, а от голямата си уста. Знаеше и колко неотстъпчива и праволинейна можеше да бъде Виктория. Така че никога нямаше да разбере защо й каза. Може би се надяваше, че любовта й към него ще натежи над накърнените й принципи? Някакъв изпит ли беше, на който тя нямаше как да не се провали?
— По дяволите, Стив! — продължи тя. — Какво накара Джанис да се обърне на сто и осемдесет градуса?
Той го изстреля направо:
— Сто хиляди долара.
— О, не! О, не! — тя клатеше глава. — Как можа?
— Взех ги назаем.
— По дяволите! Знаеш какво имам предвид. Как можа да подкупиш свидетел да лъже?
— Подкупих я да каже истината! Платих й да не лъже. Всяка дума, която каза, е истина.
— Това е оправдание.
— Да, но добро. Аз бях изнуден. Аз съм жертвата тук.
— Кажи го на съдията, когато се явиш пред колегията. Няма значение дали Джанис казва истината. Подкупването й е криминално деяние, нарушаващо етичните норми.
— Значи нормите не са верни — отвърна Стив.
— По дяволите! — погледът й беше изтерзан и ядосан. — И ти си толкова мръсен, колкото Пинчър.
— Да, но аз постъпвам справедливо. Разликата е доста голяма.
— Можех да спечеля и честно.
— Не можеш да си сигурна — отвърна тихо той. Той се приближи към нея, постави ръце върху раменете й и усети, че тя трепери. Всеки миг можеше да избухне в сълзи. Или да го целуне. Или…
Пляс! Удари му една плесница.
— Ох! Какво, по дяволите…
— Длъжна съм да кажа на съдия Рол.
— В никакъв случай. Да си чувала за поверителността на информацията между клиент и адвокат?
— Не важи за измама пред съда. Прочети „Нийл срещу Уилямс“.
— На нищо ли не те научих? Когато законът не работи…
— Не сме дошли да си играем. Етичният кодекс е задължителен.
— Ще загубя Боби и ще ида в затвора. Ще ми вземат разрешителното.
— Нямам друг избор.
— Можеш да избираш между това да постъпиш справедливо и да следваш един лош закон.
— Предупредих те, когато поех делото. Ще следвам стриктно правилата.
Той удари с ръка по плочките върху стената. Плочката не се счупи. Не беше сигурен за ръката си.
— Така ти е по-лесно, нали?
— Кое ми е по-лесно?
Ръката го заболя и взе да се надува, усети как слепоочията му пулсират.
— Да бъда изхвърлен, опозорен, да се разкарам от картинката. Това е доказателството, което ти е нужно, че си направила правилния избор.
— Омъжвам се за Брус, защото го обичам.