И на двете места не беше ходил, просто му харесваше как звучат.
— А сега, госпожице Соломон — започна съдията, приковавайки Джанис със стоманен поглед, — въпросът ми е следният…
Стив погледна крадешком към Виктория. Тя седеше на края на стола и изглеждаше като птица, която се кани всеки миг да полети.
— Ако трябва да избирате между държавата и брат си — продължи съдия Рол, — кой бихте предпочели да се грижи за сина ви?
— Ваша милост, трябва да кажа нещо — намеси се Виктория.
По дяволите! Стив се почуди дали паспортът му не е изтекъл.
— Изчакайте, госпожице Лорд — каза съдия Рол. — Ще имате тази възможност. А сега, госпожице Соломон…
— Важно е, Ваша милост.
— Казах след минутка — съдия Рол сърдито изгледа Виктория и след това се обърна отново към Джанис. — Държавата или брат ви, госпожице Соломон? Кого бихте избрала?
Виктория се въртеше неспокойно на стола си, но запази тишина. Засега.
— Прекарала съм достатъчно време в държавни институции и знам какви гадости стават там — отвърна Джанис. — Стив му е кръв. Той е добър човек. Защо да не му дадете шанс?
— И аз така мисля — каза съдия Рол.
Виктория седеше на масата и стискаше картончетата си така, че чак кокалчетата й бяха побелели.
„Какво ще направи?“
— Щатът разполага ли с още свидетели? — попита съдия Рол.
— Шкафът ми е празен — отвърна Цинкавич, — но искам отсрочка, докато успея да открия господин Тигпен.
— Отхвърля се.
— Тогава моля съда да се въздържи от произнасянето на присъда, докато прокуратурата разследва достоверността на показанията на госпожица Соломон — направи последен отчаян опит Цинкавич.
— Отхвърля се.
— Настоявам делото да бъде спряно, докато…
— Отхвърля се. Госпожице Лорд, моля кажете заключителните си думи.
Виктория изглеждаше слисана.
— Ваша милост, не съм готова за заключителната си пледоария. Но трябва да разкрия нещо…
— Госпожице Лорд, ако сте наполовина толкова добър адвокат, за колкото ви мисля, вече знаете накъде клони решението на съда. Така че, станете, говорете бързо и си седнете.
Виктория стана разтреперена.
— Трудно е. Не знам точно как да го кажа.
Разкъсва се, помисли си Стив. Разкъсва се между сърцето си и проклетите правила.
— Госпожице Лорд, кажете ни две думи за господин Соломон и да приключваме, става ли?
Очите на Виктория се бяха втренчили в една точка на стената. Тя въздъхна. И после каза:
— Ваша милост, Стив Соломон е най-невъзможният човек, когото познавам.
— Това е начало — отвърна съдия Рол. — Продължавайте.
— Той съчувства дълбоко на онеправданите хора, които няма кой да защити. Но едновременно с това е влудяващ, нахален и напълно безразсъден.
Импровизира, помисли си Стив. Но докъде щеше да стигне?
— Той изобщо не уважава правилата — продължи Виктория. — Създава си свои собствени. Той е духовит, забавен и умен, но е способен да извърши и невероятни глупости. Той…
— Ваша милост — прекъсна я Цинкавич, — това заключителна пледоария ли е или брачна консултация?
— Тихо — отвърна съдия Рол. — Искам да видя докъде ще стигне.
— Познавам Стив Соломон — продължи Виктория. — И то доста добре, Ваша милост. Надзъртала съм дълбоко в него.
— Протестирам! — извика Цинкавич. — Адвокатът дава показания. Недопустимо е да изказва лично мнение по делото.
— Колегата е прав — каза Виктория, преди съдията да се произнесе. — Прекрачих линията. Правилата го забраняват. Правните факултети го осъждат. — Тонът й стана саркастичен. — А аз винаги съм спазвала правилата.
Лицето й гореше, очите й святкаха. Емоциите се надигаха.
— Имах отличен успех, докато работех на две места и играех отборно тенис в Принстън — продължи Виктория, докато разкопчаваше двуредното си сако. — В Йейл бях звездата на випуска — тя съблече рязко сакото си и го хвърли на Стив. Ръцете му се вдигнаха късно и сакото закри лицето му, преди да успее да го дръпне.
— Щях да оставя следа в обществения сектор — не спираше тя, — известно време да се отдам на частна практика и после да се кандидатирам за съдия. Всичко беше предначертано върху разноцветни картончета. Планирах и още нещо. Висок, представителен подходящ съпруг и две цяло и четири съвършени деца. И щях да следвам всички правила.
Виктория се обърна, върна се при банката и замахна с ръка. За миг Стив помисли, че ще го удари, но вместо това тя плъзна длан по масата и помете с гръм и трясък всички папки на пода.
— Ето какво мисля за правилата!
Три картончета останаха на масата. Тя ги грабна, накъса ги на парченца и покри Стив с конфети.