— Преди да тръгнем, трябва да направиш още нещо.
— Какво?
— Можеш ли да ми изготвиш един от онези предбрачни договори? — попита Катрина.
Кадилакът тъкмо минаваше покрай Папагалската джунгла, когато мобилният на Стив иззвъня.
— Алтия Рол ми се обади тази сутрин — чу се напевният глас на Хърбърт Соломон.
— Мамка му! Вчера бях толкова скапан…
— … че забрави да ми съобщиш голямата новина.
— Съжалявам, тате. Наистина.
Хърбърт се изкашля неодобрително.
— Няма значение, радвам се за теб. И за Боби.
Прозвуча като прошка, така че Стив се поуспокои малко.
— Така че, ако остава уговорката за събота и неделя, ще заредя лодката — каза Хърбърт.
— Ще дойдем. Благодаря, татко. За всичко.
— Не знаеш и половината.
— Какво искаш да кажеш?
— Къде са ми стоте хиляди?
Един сааб кабриолет, който дънеше здрава салса, задмина кадилака и Стив не беше сигурен дали е чул правилно баща си.
— Какво каза, татко?
— Когато Марвин се отби да ме види, се ядосах. И се обидих. Собственият ми син няма да ме помоли за помощ.
Какво, по дяволите… Оказа се, че беше чул правилно. Но не можеше да повярва.
— Парите не са били на Тереса?
— Мила дама, но тя беше само мой куриер, и толкова. Изтеглих пенсионния си влог. Така прави човек за сина си.
Стив беше толкова шокиран, че за малко не закачи със задницата една тойота, която успя да завие и да избегне теглича му.
— Тук ли си, синко?
— Даде ми толкова пари, без дори да знаеш за какво са ми?
— Тогава не знаех. Но сестра ти се отби да ме види на тръгване. Сега знам.
Стив усети как го залива гореща вълна. Значи това било да усещаш срам.
— Бях изненадан — продължи Хърбърт.
— Не знам какво да кажа, татко.
— Много щедро от твоя страна, синко.
— Щедро?
— Да платиш за лечението на Джанис. Клиниката е страхотна.
„Лечение? Това ли му беше казала, че ще прави със стоте бона? Или се опитва да ме накара да се почувствам по-добре?“
— Правилно си постъпил, Стивън. Погрижил си се за семейството. За сестра си и за племенника си.
Стив не беше сигурен, но усещаше, че баща му знае истината. Какъв странен начин двамата да се съберат, заплетени в семейна конспирация!
— Ще хванем ли някоя и друга риба в събота, татко?
Хърбърт се разсмя.
— От тебе бирата, от мен стръвта.
Стив намали, когато един огромен хамър го засече от съседното платно. Бяха на пет минути от офиса. Радиото беше на спортен канал, някакъв слушател се жалваше, че мажоретките на Делфините не си въртели дупетата като тези на Каубоите. Боби ядеше втора бисквита и току-що беше отворил едно шише със сок от ананас. Щеше всеки момент да му стане лошо от сладко.
— Виктория ще продължи ли да идва у нас? — попита Боби. — След като, нали се сещаш…
— Съмнявам се, момчето ми. Омъжените жени си седят при съпрузите, поне първите една-две години.
Боби изглеждаше обезсърчен. Значи ставаха двама.
След малко Боби каза:
— Мога да подпаля смърдяща бомбичка в църквата.
Снощи имаше съобщение на телефона. Бигбай се беше обадил да му напомни за репетицията другия петък. Жизнерадостният глас на младоженеца потисна Соломон още повече. Защо се беше съгласил да бъде шафер? Вече чуваше коментарите, предчувстваше мъчителната смърт от хилядите комплименти.
„Не са ли чудесна двойка?“
„Страхотно се е уредила.“
„Стив, вдигни наздравица за булката и младоженеца.“
Нямаше да преживее приема и вечерята. До момента, в който сервираха вишисоаз от авокадо, щеше да се чувства така, сякаш някой е изгребал жизненоважните му органи със супена лъжица.
— Увеличи го! — извика Боби и се пресегна към радиото.
— Какво?
— Спортното състезание на Хамъринг Ханк.
Ръцете им натиснаха копчето за звука едновременно и надуха рева на Хамъринг Ханк до червената зона.
— Следващият. Бърни от Сърсайд. Падаш ли си по бейзбол?
— Да, Ханк, давай.
— Чу ли за процеса за убийство срещу богатото маце от Гейбълс Истейтс?
— Гледах го по телевизията.
— Адвокат беше никому неизвестният Стив Соломон. В кой позорен бейзболен мач е участвал Соломон?
— Мамка му! — каза Стив.
— Шшшшт — скара му се Боби.
— Не го ли извадиха заради фал в крайната зона срещу отбора на Охайо?
— Събуди се, Бърни! Колко евреи корнърбекове познаваш?
— Чакай малко. Да не беше момчето, дето го прекараха на Университетските световни серии? Левака?
— Бърни печели вечеря! Ядеш ли свинско, Бърни?
— Получавам газове, ама ям.
— Края на деветата част, Кейнс водят Тексас с една обиколка. Два аута. Стив Соломон изгърмява третия! Какъв нещастник!