— Сеси, къде са срещите ми?
— Нямаш такива — отвърна тя.
— Никой ли не се обади?
— „Мастър кард“. Анулирали са ти картата.
— Не разбирам. Къде са новите клиенти? Току-що спечелих голям процес за убийство.
Вратата се отвори и Виктория влезе.
— Искам да кажа, току-що спечелихме голям процес за убийство. Здрасти, Вик!
— Трябва да поговоря с теб — каза тя. — Може ли да се разходим?
Беше облечена с карирана пола, която му напомни за нещо. Какво ли беше то?
„Първият ден. Така беше облечена, когато ни пратиха в затвора. А днес е последният ден.“
По-късно, когато Стив си спомняше този момент, той щеше да види отново лицето й. Разтревожено. Подпухнали очи. Разрошена коса. Не много сън и вероятно часове плач. Но тогава не обърна особено внимание. Беше прекалено погълнат от собствените си несбъднати мечти за скъпо платена адвокатска практика.
— Няма логика. Спечелихме важно дело, а това място е като морга.
— Но си е така — отвърна Сеси. — Не спечели делото „Барксдейл“. Или поне хората не смятат, че ти си го спечелил. Вчера бях в съда и всички говореха, колко страхотно било, дето Пинчър разбрал, че клиентката ти е невинна, а ти не си. Казаха, че щял да се кандидатира за губернатор като състрадателен прокурор.
— Не мога да повярвам. Вик, можеш ли да повярваш?
— Може ли да поговорим? Моля те.
Телефонът иззвъня и Стив каза:
— Може да е нов клиент.
Сеси вдигна:
— Адвокатска кантора „Соломон и Лорд“…
Поне още няколко минути, помисли си Стив.
— Граждански и наказателни дела — продължи Сеси. — Говорим испански…
— Стив… — каза Виктория.
— Да, Ваша милост — отвърна Сеси по телефона.
— Чакай — обърна се Стив към Виктория, опитвайки се да чуе. Когато се обажда съдия, обикновено не го прави, за да похвали адвокатските ти умения.
— Да, сър. Веднага ще му предам, Ваша милост — каза Сеси и затвори.
— Какво? — попита Стив. — Кой беше?
— Съдия Гридли. Бесен е, защото закъсняваш за последното заседание по делото на Саш.
— Какво последно заседание! Не си го записала в графика ми.
— Искаш аз да ти записвам всички места, на които трябва да ходиш?
— Това ти е работата!
— Не ми крещи. Не съм ти робиня.
— Виктория, ела. Трябва да представляваш жената на Хари.
— Защо?
— Разводът на семейство Саш. Гридли иска да има представители и на двете страни, макар че няма претенции. Ще внеса споразумение за разделяне на имуществото. Хари и Джоун ще кажат, че ще го подпишат, и след пет минути ще сме излезли оттам.
— Тогава ли ще говорим? — попита тя, но Стив вече я дърпаше към вратата.
10.
Законите на Соломон
Всички държим в ръце ключовете на своите затворнически килии.
55.
Законите на Соломон
— Мислите ли, че моите кучи гъзове „Алигаторите“ могат да стигнат до полуфиналите? — попита съдия Ървин Гридли.
— Трудна работа — отвърна Стив. — Ще извадят късмет, ако изобщо се класират.
Съдията измърмори, или може би зиналата паст на алигатора върху бюрото му каза нещо. Намираха се в решения в оранжево и синьо кабинет на самия стар Алигатор. Стив седеше от едната страна на конферентната маса с формата на буквата Т, клиентът му Хари Саш седеше до него. Тъй като Хари не беше на работа днес — тоест не въртеше някоя от своите безбройни далавери, — беше оставил инвалидната количка у дома. Беше облечен с джинси и камуфлажно яке, украсено с емблема на морските пехотинци, купено по интернет. Хари се възхищаваше на миниатюрния модел на стадион „Бен Хил Грифин“ и вероятно се чудеше колко щеше да вземе за него в някоя заложна къща. Стив си отбеляза наум да претърси клиента си, преди да напуснат кабинета.
От другата страна на масата седеше Джоун Саш, хубава жена на средна възраст с очила с метални рамки и сива вълнена рокля с бяла дантелена яка. Стив й кимна и си помисли колко странна двойка бяха двамата. Ако видеше Хари и Джоун на улицата един до друг, щеше да ги вземе за библиотекарка и крадец, който се кани да й отмъкне чантата.
Виктория седеше до Джоун и проверяваше споразумението за подялба на имуществото. До бюрото на съдията стоеше с ръце върху стенографската си машина София Ернандес с черна кожена къса пола и бяла блуза. Дългите й лакирани нокти бяха украсени със сребърни сърца.
— Господин Саш, живели ли сте в окръг Маями-Дейд в продължение на шест месеца, преди да подадете молбата за развод? — попита съдията.
— Да, сър — отвърна Хари.
— Бракът ви необратимо ли е разрушен?
— Като химена на Хайди Флайс.
— Тоест?
— Той отговаря утвърдително — обади се Стив, като сърдито погледна клиента си.