— Точно това правя — Стив завъртя сандвичите така, че резките да станат перпендикулярни.
— Не на сто и деветдесет — нареди Боби. — Резките няма да са еднакви.
— Готово.
Разтопеното сирене цвърчеше изкусително и кухнята се изпълни със сладко-солен аромат.
— Защо двамата с дядо все се карате? — попита Боби.
— Предполагам, че защото всеки от нас е правил неща, с които е разочаровал другия.
Боби махна с език парченце дъвка от шините на зъбите си.
— Аз разочаровам ли те?
— Никога. Нито веднъж.
Усмивката на момчето беше като реклама за прави зъби.
— Да не изгориш сандвичите, чичо Стив.
— Хлапе, днес казах ли ти колко много те обичам?
— Всеки ден ми го казваш, чичо Стив.
— Добре, днес ти го казвам два пъти.
5.
Пари, секс и убийство
Вътре в Съдебната палата Стив се почувства толкова мрачен, колкото и времето отвън.
Сутрешното заседание завърши с показанията на митничар, че Аманчо Педроса държи менажерия от контрабандно внесени птици, включително и цапнато в устата какаду.
Цялата грейнала, Виктория тържествено заяви:
— След като изнесохме всички неоспорими доказателства по делото, се оттегляме, Ваша чест.
Стив подаде задължителния си иск за директна присъда. Съдия Гридли ги извика на съвещание и му поиска съвет: вътре или навън да играят мача между „Мичиган Стейт“ и „Пен Стейт“. Вътре, отвърна Стив. Прогнозата за времето над централна Пенсилвания беше вятър и дъжд. Съдията се съгласи, после отхвърли иска на Стив.
Тъй като нямаше фойерверки за пускане, Стив отдели значително време да изучава съперника си. Виктория беше с жакет и пола от тъмен туид. Изглеждаше професионално и делово — и въпреки консервативния вълнен плат, необяснимо секси. До нея на прокурорската банка Рей Пинчър си шушукаше с разни помощници, които му носеха съобщения и коленичеха пред него като молители пред крал.
И ето че на връщане от обяд Стив се провираше бързо из претъпкания коридор, като се разминаваше със заместник-шерифи, ученици, дошли на посещение, и адвокати, които се съветваха с клиентите си. Вратата на една съдебна зала се отвори и оттам, поклащайки се, излезе възрастен мъж. Стив удари спирачки, но въпреки това се сблъска с него.
— Извинявай, Марвин — извини му се той.
— Внимавай, младеж, или ще те съдя за пътнотранспортна контузия — каза Марвин Менделсон.
Марвин Умника беше неофициалният шеф на съдебната банда, отряд пенсионери, които се мотаеха от зала в зала, за да гледат съдебните процеси. Марвин беше елегантен дребен мъж, гонеше осемдесетте, с тънки мустачки, огромни очила с черни рамки и плешиво теме, което блестеше на флуоресцентната светлина. Днес носеше сиви панталони и син блейзър с двуредно закопчаване и златни копчета. Вратовръзката с индийски мотиви от ярка коприна беше цъфнала като пъстър букет на врата му.
— Добре изглеждаш, Марвин.
— Глупости! Ишиасът ще ме скъса. Искаш ли да съдиш кинезитерапевта ми?
За повечето адвокати Марвин и бандата му бяха или невидими, или досадни. Старчоци. Дърти пръдльовци, които задръстваха опашката в кафето и кибичеха в коридорите. Стив се радваше на компанията им. Обядваше с тях, изслушваше историите им, приемаше съветите им. Марвин Умника имаше безпогрешен усет при избора на съдебни заседатели, особено по отношение на жените, където Стив най-вече се нуждаеше от помощта му. Марвин държал магазин за дамски обувки в Бъфало в продължение на четирийсет години, преди да избяга от зимите. Вероятно хилядите продадени обувки с високи токчета, сандали, саба и чехли през годините бяха развили у него проницателност, която липсваше на повечето мъже. Или може би се дължеше на това, че просто изслушваше жените.
— С какво друго се занимаваш, освен с кокошкарското птиче дело? — попита го Марвин, докато си пробиваха път по коридора.
— Опитвам да се докопам до Катрина Барксдейл.
— Жената, която удушила съпруга си по време на секс?
— Можеш ли да си представиш процеса? Пари, секс и убийство.
— Запази ми място на първия ред.
— Ако взема делото, ще си платя сметките, ще си купя нова кола, ще наема учител за Боби.
— Обичам те като внук, Стив, но защо жената би наела нископлатен адвокат като теб?
— Защото Виктория Лорд ще ме препоръча.
— Омайваш хубавата прокурорка? Това ли е начинът?
— Само бизнес, Марвин.
— Какво стана с онази хубавка еврейка, с която излизаше?
— Сали Пантър ли? Тя е микосуки.
— Е, и? Индианците са изгубени израилтянски племена.
— Каквато и ще да е, заряза ме.
— Добре, усуквай се тогава около госпожица Лорд. Но ако питаш мен, по-скоро ще си купи обувки от „Уол-Март“10, отколкото да даде делото на теб.