Докато вървяха, Стив разказа на Марвин как мислеше да го изиграе. Щеше да обърне защитата на делото Педроса. Щеше да я зашемети с движенията на краката си и да я хипнотизира с думи. Щеше да спечели, но щеше да го направи красиво.
Марвин го изгледа скептично.
— Ще играеш по правилата?
— Самият маркиз на Куинсбъри.
— Това си заслужава да се види.
— Мислиш, че не мога да го направя ли?
Марвин сви рамене.
— Защо мислиш, че бандата гледа делата ти?
— Защото съм единственият адвокат, който си говори с вас.
— Защото си като Барнъм и Бейли. Захванеш ли се с някое дело, в залата става пълен цирк.
— Не и днес.
Марвин замълча за миг. После каза:
— Понякога жена, която носи трийсет и девети номер, е склонна да се самозаблуждава. Да се опитва да се навре в трийсет и осем и половина.
— Какво по-точно искаш да кажеш?
— Може и да не го съзнаваш, моето момче, но делото Барксдейл ти е само алиби. Момичето искаш ти.
— Категорично не.
— Добре, защото не е твоя тип.
— Което значи?
— Друга класа е, това е. Не се обиждай.
— Боже, Марвин. Мислех, че ме обичаш като някой от внуците си.
— Те изобщо не идват да ме виждат — отвърна старецът.
Коридорът беше претъпкан с обичайните шамандури. Заместник-шерифи водеха закопчани затворници от ареста до съдебните зали, раздавачите на гаранции се носеха по следите им като риби лоцман след акули. Гаджетата и жените на затворниците се бяха подредили покрай стените и крещяха окуражителни думи или обиди на мъжете си в зависимост от моментното състояние на отношенията им.
Вратата на асансьора се отвори и оттам излезе привлекателна стройна жена около седемдесетте.
— Ола, Марвин, Стивън!
Тереса Тораньо беше облечена със стилно сако с две копчета и пола в тон от камилска вълна. Тъмната й коса беше прибрана назад на кок с две игли от слонова кост.
— Тереса!? — отвърнаха двамата мъже едновременно.
Съпругът на Тереса, Оскар, имал верига от погребални бюра в Хавана, но загубил бизнеса си — и живота си, — когато се опълчил на Фидел Кастро. В началото на 60-те години Тереса довела децата си в Маями и работила на минимална надница като помощничка на собственик на погребално бюро. След пет години си извадила разрешително и отворила погребална къща „Тораньо“ на Кале Очо. До момента, в който отстъпила бизнеса на децата си, Тереса притежавала седем погребални бюра, арена за джай-алай11 и представителство на „Шевролет“.
В счетоводната книга на Стив — парцалив тефтер, в който записваше доходите си, когато имаше такива — Тереса Тораньо беше записана като клиент 001. Винаги когато погледнеше назад, се питаше дали щеше да се справи първата година, ако тя не го беше наела да представлява интересите й. Бяха се сближили оттогава. Тереса обожаваше Боби, водеше го в Аквариума и му печеше пастелитос де гуаяба. Наближаваше време за нейната домашна крема де ви — коледна напитка с анасон, пред която яйченият пунш изглеждаше като средство за отслабване.
По времето, когато Тереса се превърна в клиент нумеро уно за Стив, тя стана и втората любов на Марвин — единствената жена, с която е бил след смъртта на любимата си Бес. Сега Марвин прекарваше всеки петък вечер във вилата на Тереса „Корал Габлес“. Нито единият, нито другият признаваха за връзката си, дори и когато Стив ги засече да се държат за ръце и да пият „Мимоза“ на нещо средно между закуска и обяд съвсем наскоро една събота сутрин.
— Стивън, какво си направил на Джак Цинкавич? — попита Тереса, докато наближаваха залата на съдия Гридли.
— Нищо. Защо?
— Чувам разни работи.
— Нима?
— Секретарката в „Семейни грижи“ е братовчедка на праплеменницата на покойния ми Оскар — отвърна Тереса — и обядва със следователя, който работи с Цинкавич.
— Аз какво общо имам? — попита Стив.
— Цинкавич казал на следователя си, че ще срита твоето куло12.
— Момзер13! — възмути се Марвин.
— Цинкавич иска да ми отнеме Боби — каза Стив.
— Не е това — отвърна Тереса. — Говори за криминални обвинения.
Стив спря като закован.
— За какво?
— Знам само, че е пътувал до Блаунстаун да търси нещо.
Калхоун Каунти, помисли си Стив. Комуната, откъдето беше измъкнал Боби. И беше разбил черепа на оня с брадата.
За миг бе обзет от панически ужас. Криминални обвинения?
„Защо Цинк ме преследва? Искам само да се грижа за Боби, да му осигуря живота.“