— Защитата призовава господин Ръфълс — каза Стив.
— Възразявам! — Виктория скочи от стола си и се спъна от един куп с книги.
— На какво основание? — попита съдията.
— Господин Ръфълс е папагал — каза тя.
2.
Законите на Соломон
И в правото, и в живота понякога се налага да импровизираш.
7.
Два бийгъла в плевнята
Едно бяло какаду на име господин Ръфълс седеше на клонката на изкуствено дърво и поклащаше глава наляво-надясно, окото му, обрамчено със синьо, беше приковано във Виктория. Накокошинената птица — перата й бяха с цвета на захар — прилича на екзотично лакомство, мислеше си тя, на кокосова торта може би. Птицата имаше извит клюн с цвят на синьо кюрасо и умен влажен поглед. Развяващият се жълто-зелен гребен на главата й добавяше завършващия препинателен знак, като сапфирена брошка на вечерна рокля.
— Здрасти, приятел — каза съдия Гридли. — Как се казваш?
— Нахрани ме, куре сплескан — отвърна господин Ръфълс.
Съдията се намръщи и се обърна към Стив:
— Адвокате, контролирайте птицата си.
Стив махна на Марвин Умника на първия ред.
— Колегата ми сигурно ще може да ни помогне.
Марвин мина с клатушкане през люлеещата се врата, отвори едно малко пликче с лакомства и започна да дава на папагала сладкиш със сини сливи, трошичка по трошичка.
Виктория бързо реши, че работата й е да попречи на Соломон да обърне съдебната зала в зоологическа градина, а нея в посмешище. Съдията беше изпратил съдебните заседатели в стаичката им да се дръглят и жалват на спокойствие, докато адвокатите спорят дали едно какаду може да свидетелства, или поне да поговори.
— Птиците са символ на любовта в митологията — започна Стив.
Виктория усещаше погледа на Пинчър на гърба си, чуваше как химикалката му дращи по бележника.
— Какво общо има тук любовта? — попита тя.
— Уместен въпрос — изстреля в отговор Стив, — като се има предвид несполучливия избор, който сте направила в личния си живот.
— Това е абсолютно недопустимо! Ваша милост, адвокатът на защитата трябва да бъде порицан за лична нападка.
— По-кротко и двамата! — съдия Гридли захвърли настрани „Сигурният избор на Лу“, вестник с предвиждания за залаганията. — Господин Соломон, какво по-точно искате да кажете?
— Всяка птица трябва да бъде изслушана — заяви Стив. — Пише го в конституцията.
— Къде? — попита Виктория.
— Подразбира се от това, че предците основатели са избрали белоглавия орел за символ на страната.
— Това са пълни глупости. В историята на републиката никога птица не е свидетелствала пред съда.
— Госпожица Лорд е пропуснала делото с папагала, който дал лъжливи показания.
— Да не мислите, че аз го знам — отвърна съдията.
— Един от ранните случаи на Пери Мейсън — поясни Стив. — Папагал на име Казанова свидетелствал за убийство.
— Ваша милост, това са глупости — намеси се Виктория. — Птицата не може да се закълне, че ще каже истината.
— Казвам истината! — изкряска господин Ръфълс и от човката му се разхвърчаха трохи от сладкиш.
— Млъкни! — извика Виктория. Стресната, птицата скочи от дървото си на рамото на Стив.
Чукчето на съдията изтрещя като пушечен изстрел.
— И двамата веднага тук!
Докато се приближаваше към банката, Виктория усещаше как пулсът й се ускорява. Виж го ти Соломон! С папагал на рамото, ухилил се, готов да изяде лайната. Съдията щеше да ги направи на салата, а на кретена явно изобщо не му пукаше.
— Искате ли да вечеряте довечера зад решетките? — попита съдията.
— Разбира се, че не, Ваша милост — отвърна почтително тя.
— Пак ли бифтек на скара? — поинтересува се Стив.
— Избухването ми е провокирано от господин Соломон, Ваша милост. И неговия приятел Ръфълс.
— Господин Ръфълс — запротестира господин Ръфълс и размаха криле.
— Госпожица Лорд не разбира творческия подход в правото — отвърна Стив.
— Господин Соломон не разбира етиката.
Съдия Гридли пусна една дълга въздишка.
— Когато си погледнах в календара тази сутрин, в него пишеше „Щатът срещу Педроса“, а не „Соломон срещу Лорд“. Той се облегна в коженото си кресло. — Вие, двамата, ми напомняте на два бийгъла, които имам във фермата си в Окала. Единият мъжки, другият женски, вечно се лаят и дръглят, вдигат адска врява. Опитах се да ги разделя, но те започнаха да скимтят. Хем не могат да се търпят един друг, хем не могат и един без друг. Просто обичаха борбата.
— Обичаха борбата! — повтори господин Ръфълс.
— Един ден всичко престана.