— Женската уби мъжкия ли? — попита обнадеждено Виктория.
Съдията избърса трифокалните си очила в ръкава на черната мантия.
— Отивам в плевнята и виждам как мъжкият оправя кучката върху една бала слама.
— Оправя кучката — каза господин Ръфълс.
— Ако това е съдебното разпореждане — отвърна Стив, — нямаме друг избор, освен да го изпълним.
— Виждате ли на какво съм подложена! — Виктория усети как лицето й почервенява.
— След това двете кучета не се разделяха, както свинята не се отделя от копанята си — продължи съдията. — Няма да съм ви рефер. Ако искате да се чифтосвате, намерете си плевня, и се оправяйте, когато си искате.
— Шест часа идеално ме устройва — каза Стив.
Той е малолетен престъпник, помисли си Виктория. Разглезен гамен. Обърна му гръб.
— Колкото до висящия спорен въпрос — продължи съдията, — никакви гурелясали животни няма да дават показания в моята съдебна зала. Предупреждавам ви и двамата. Всеки опит да се изтръгне информация от птицата ще бъде приет като обида към съда.
Виктория усети как й олеква. Да! Соломон беше тръгнал да й дава съвети, а?
„Ето ти един съвет на теб. Не се занасяй с Виктория Лорд.“
— Сега си вървете по местата и оставете работата сама да се опече — каза съдията, после махна на пристава да доведе съдебните заседатели.
На път към масата си Виктория се усмихна на Пинчър в знак, че е спечелила иска. Той кимна одобрително. После усети, че Стив е до нея.
— Още един съвет, Лорд — прошепна той. — В правото, както и в живота, понякога трябва да импровизираш.
— Много ти благодаря — отвърна тя.
— Сега аз ще трябва да импровизирам. Знаеш ли защо?
— Не ме е грижа.
— Клиентът ми е виновен.
Тя закова на място.
— Какво?
— Внася нелегално птици, змии, големи котки. Продава ги на зоологически градини и колекционери.
Сега вече се обърка.
— Искаш да се признае за виновен ли?
— В никакъв случай. Педроса осигурява работни места, животните са здрави и щастливи.
— Това, което прави, е престъпление.
— В което няма жертви — отвърна Стив. — Педроса е дошъл в тази страна без нищо. Издържа две деца в колежа. Той е добър човек.
— Защо ми казваш това?
— За да оттеглиш обвиненията и да си спестиш унижението.
— Забрави.
— Тогава няма да съм виновен за това, което става.
— Заплашваш ли ме?
— Някой ден от теб ще излезе добър адвокат, Лорд. Но не и преди да откриеш сърцето си.
На Виктория й се зави свят и тя седна, сякаш беше скочила в заешката дупка и сега падаше надолу. Опита се да преодолее световъртежа, като се съсредоточи в надписа над главата на съдията: „Ние, които се трудим тук, търсим само истината.“
Сигурно. Соломон търсеше как да й набие мозък в главата, съдията търсеше как да забие точка, а съдебните заседатели търсеха как да изпреварят задръстването до вкъщи.
Аманчо Педроса се закле да каже истината и Стив започна да му задава въпроси:
— С какво се занимавате, господине?
— Държа приют за животни, за нещастни ранени създания — отвърна Педроса.
А Фидел Кастро държи „Бърза помощ“, помисли си Виктория.
— Значи гледате и птици? — попита Стив.
Очите на Педроса се напълниха със сълзи.
— Фламинго със счупени крака. Пеликани с рибарски кукички в клюновете. Чапли, глътнали капачки от бира.
Съдебните заседатели изглежда се развълнуваха, помисли си Виктория. Възможно ли беше да се връзват на тези простотии?
— Познавате ли птицата, която седи на рамото ми?
— Прилича на бразилско бяло какаду със синьо-зелен гребен — отвърна Педроса.
— Какаду! — каза господин Ръфълс и Стив му подаде още една троха сладкиш.
— Контрабандно ли внесохте тази птица в страната?
— Не, господине.
— Тогава как ще обясните факта, че природозащитниците са намерили птицата във ваша собственост?
— Ураганът Бренда — отвърна Педроса. — Помните ли? Бурята дойде от Южна Америка и стигна до брега.
— Значи ураганът е издухал нашия пернат приятел на север и го е оставил на ваша земя — каза Стив.
Никой не се разсмя, никой не извика и панталоните на Соломон не се подпалиха.
„Почакай само кръстосания разпит! Ще ти дам един ураган.“
— Точно така — съгласи се Педроса. — На другия ден след бурята видях птицата кацнала на една бурсера17.
— Бурсера — повтори господин Ръфълс.
— Същия ден служителите от „Защита на животните“ дойдоха и ме арестуваха.
— Арестували са ви за това, че сте спасили живота на птицата — заключи тъжно Стив. Той побутна господин Ръфълс, птицата плесна с криле и скочи на рамото на Педроса.