— Нещата май се повтарят?
— Да, срещам се с празноглави жени.
— Просто умеят да се продават.
Джинджър плъзна кошничка с рачешки хапки към Стив.
— Накара ме да се довлека дотук само за да ме сриташ в топките?
— Първо се нахрани с кеф — каза Хърбърт.
„Кеф“ не беше дума, която Стив обикновено свързваше с компанията на баща си. Но нямаше друг избор. Хърбърт Соломон трябваше винаги да командва. Щеше да си изиграе картите, когато той решеше. Стив реши да се наобядва спокойно, дори с риск да получи киселини в стомаха.
— Имаш ли вести от Джанис? — попита Хърбърт.
— Нито дума — Стив реши да не споменава мръсния зелен пикап. Стори му се, че го мерна пак по южната магистрала, но гледаше в огледалото за обратно виждане и не беше напълно сигурен. — Може вече да е заминала на вълшебното си тайно пътешествие.
— Малката Джанис — промърмори Хърбърт и се загледа във водата, над която се виеше една чайка. — Спомням си как слагах спомагателни колела на първия й велосипед. Какво стана, по дяволите?
— Стана това, че след като сложи колелата, повече не й обърна никакво внимание.
— Аз ли съм виновен за глупостите й?
Стив натопи една хапка в киселия сметанов сос и я пъхна в устата си. Пушеното рачешко месо имаше вкус на люти зелени мексикански чушлета.
— Наркотиците. Кражбите. Това, че се влачеше с разни боклуци. Правеше го само за да ти привлече вниманието.
— Предполагам, че ти пък си се прецакал, защото не съм идвал да гледам детските ти бейзболни мачове.
— Това го пропуснах, влязох директно в Юношеската лига.
Тези мачове пропусна. Плюс баскетбола в неделя, състезанията по ориентиране и бейзбола в колежа. Закъсня за първото ми причастие, защото изнасяше лекция на конгрес на колегията, и пропусна дипломирането ми, защото имаше дело.
— Господи! Дъщеря наркоманка и вечно мрънкащ син. Може би трябва да ви направя ДНК тест да видя дали не носите гените на млекаря вместо моите.
— Учудва ме, че сложните работи ги разбираш, а не можеш да схванеш простичките. Да прекарваш време с децата си е добре за тях. Да ги пренебрегваш не е.
— Не се дръж като някой женчо.
Женчо? Ето една дума, която не беше чувал от години.
— По дяволите, кажи ми какво правя тук, или се качвам на колата и те оставям да се оправяш със сметката.
Хърбърт не му обърна внимание и махна на Джинджър за още едно, но тя правеше коктейли за две почернели юпита в края на бара.
— Татко, сериозно говоря. Този път какво съм направил?
Стив бръкна с лъжица в супата си. Баща му постави ръката си на рамото му и сниши глас.
— Както чух, сцепил си на две черепа на някакъв човек.
Лъжицата спря на половината път към устата на Стив.
— Нощта, в която си отвлякъл Боби — допълни Хърбърт.
— Кой ти каза?
— Джак Цинкавич. Измина целия път до Шугърлоуф. Бих добавил, че е повече от това, което собствения ми син би направил.
— Щом като ти харесва толкова много, осинови го.
— Късно е. Ейб и Илейн Цинкавич са ме изпреварили преди трийсетина години.
— Някой го е поискал?
— Не се дръж като лайно. Ще ти се върне тъпкано.
— Добре, извинявам се на копелето. Кажи му го следващия път, когато мине да те навести.
— Не съм ли те учил винаги да познаваш противника си? Да знаеш какво пие и кого чука и най-вече, мамка му, какъв е произходът му. Миналото се лепва на човека като кал по подковани обувки.
— Ти сигурно знаеш. Защо Цинкавич е изминал целия този път…
— Какво знаеш за него, умнико?
Стив изгълта бирата си. Трябваше да играе по правилата на баща си, да отговаря на въпросите му, да преглъща обидите му.
— Амебата е до живот в „Семейни грижи“. Типичен търтей на държавна служба.
— Нищо типично няма в него. Ако си беше написал домашното, щеше да го знаеш. Щеше да знаеш, че като малко момче е живял в каравана извън Тамиами. Баща му бил жесток пияница, който пребивал майка му и възпитавал момчето с кожен каиш. Когато Джак бил на седем или осем, станал свидетел как баща му прерязва гърлото на майка му. Тя умряла в ръцете му.
— Боже! Не знаех.
— Джак прекарал една година в държавен приют. Приютът бил под управлението на „Семейни грижи“. Подхвърляли го из приемни семейства известно време, но било адски трудно да му намерят дом. Прекалено голям, прекалено озлобен, далеч от представата за сладко малко меченце. Но социалният работник от „Семейни грижи“ не се отказвал. Разбираш ли накъде бия?
— Не съм сигурен.
— Социалният работник намерил Ейб и Илейн. Какво според теб работел Ейб Цинкавич?