— Хванали Мърф, върнали Звездата на Индия и повечето от откраднатите бижута — продължаваше майка й. — Повечето, но не всичките. — Точно тук Кралицата снишаваше гласа си, сякаш хората от съседния апартамент подслушваха през стената. — Скрил останалите диаманти тук, в тази сграда. Ако нещата се закучат, няма проблем. Винаги мога да открия скритите диаманти.
От време на време, обикновено след малко шери, Кралицата издялкваше дупки в мазилката на стените, пробиваше окачените тавани и проверяваше под капаците на старите осветителни тела. Но диамантите, ако изобщо съществуваха, явно бяха обречени да останат скрити по-дълго от съкровищата на Тутанкамон.
Напоследък диамантите на Ирен Лорд идваха от поредица богати застаряващи ухажори. Тя реши да не се омъжва за никого от тях, задоволяваше се да я придружават до различни лъскави точки по света. Последния път, когато се обади, Кралицата щастливо отдъхваше в луксозен център с минерални бани в Йоханесбург и се възстановяваше от последните вноски на пластичната хирургия. Уведоми Виктория, че ще се прибере у дома за Коледа, и спомена, че ще се отбие до Цюрих за инжекции с овчи хормони.
Виктория вярваше, че е по-практично настроена от майка си. Поне това си каза, когато лампичката на принтера започна да мига червено.
„Да вървят по дяволите и принтерът, и адвокатството, и проклетият Стив Соломон!“
Да, споменът за Мърф Сърфа се беше преобразил в мисли за гадняра Стив. Заради него я уволниха.
Не. Стига толкова. Соломон не беше виновен. Той я беше предупредил, дори и когато я упрекна за неспособността й да реагира спонтанно.
„Понякога се налага да импровизираш.“
Беше прав гадината. Ако имаше още един шанс, щеше да се справи. Щеше да отбива номерата му с търпелива усмивка и саркастична забележка. Съдията щеше да остане възхитен от самоувереността й. Съдебните заседатели щяха да й съчувстват — горкото момиче трябва да се оправя с такъв нахален кретен. Но нямаше да има втори шанс. С какво толкова я предизвикваше Соломон?
Звънецът прекъсна мислите й.
— Кой е?
— Джордж Клуни! — извика женски глас. — Чисто гол и с подаръци.
Виктория отключи вратата.
— С тридневна брада?
— Колкото да те погъделичка между краката. — Жаклин Тътъл се разсмя и влетя вътре с картонена кутия от „Старбъкс“. — Което ми напомни… имаш ли „Монистат“22 в аптечката?
— Май не.
— По дяволите! Повече няма да седя в джакузито по три часа. — Жаклин постави кутията на кухненската маса. — Фрапучино с допълнително бита сметана и торта от моркови с двойна глазура.
— Господ те праща, Джаки. Умирам от глад.
— Бях наблизо. Спечелих надпреварата за един мезонет на Санта Мария. Два милиона и половина.
— Супер!
— Плюс това, ще показвам един апартамент с три спални в Бристол Тауър на обяд и ще проверя една къща, обявена за продан на Еспирито Санто в един. Забелязвала ли си, че отгоре „Бристол Тауър“ изглежда като четирийсететажен пенис?
— Не, но сега като го казваш…
— Обрязан, разбира се — Смехът на Джаки избухна като подпалка в огъня. Тя се огледа наоколо, беше необичайно тъмно за апартамент с изглед към морето. — Не си ли мислила да освежиш това място?
— Не мога да си освежа дори маникюра, а ако не си разпечатам автобиографията…
— Точно за това идвам да поговорим. Искам да ти дам един съвет.
Охо, Джаки можела й да мисли! Джаки Тътъл може и да беше най-добрата й приятелка, но понякога Виктория се питаше какво общо имат двете помежду си. Джаки беше неудържима и цинична, смееше се силно и често. Виктория никога не я беше виждала депресирана, нито дори когато онзи мазняр бившето й гадже Карлос помля беемвето й кабриолет на магистралата, докато някаква проститутка, която забърсал в бара на летището, му правела свирка.
— Голяма работа! — каза Джаки на Виктория. — С парите от застраховката ще си купя нова кола. Ченгето, което разследва катастрофата, ме покани на среща. А на Карлос не са могли да му пришият оная работа.
Такава си беше Джаки, изкарваше чанта „Прада“ от свинско ухо.
Беше висока метър седемдесет и пет и боядисаната й червена коса приличаше на рошава грива. Притежаваше колекция от огромни висящи обици, които стигаха до раменете й и достатъчно обувки с марките „Бланик“, „Шус“ и „Шанел“ — с токче, без токче, с връзки, без връзки, боти, сандали, чехли, мокасини, — за да накара Сара Джесика Паркър да завижда.