Днес беше облечена с кожена минипола, впита блуза с огромно деколте и ботуши до коленете „Стефани Келиан“ от мек маслен велур. Повечето жени с формите на Джаки биха се срамували да се облекат така. Но на Джаки изобщо не й пукаше. Тя беше пищна с естествени гърди, които наричаше своите „бомби“ и които се полюшваха, когато се смееше, и изскачаха от банския й, когато караше водни ски. Точно над лявата си гърда имаше малка татуировка на Купидон, който изстрелваше стрелите си към който се случеше най-близо.
Джаки бе брокер на недвижими имоти. Според собствените й думи се беше специализирала в „пазара на краля на джунглата“ — ултраскъпи апартаменти с изглед към морето, които се търсеха от богати неженени мъже. Разрешението да продава недвижими имоти й позволяваше да провери кредитната карта на всеки потенциален купувач или потенциален съпруг в рамките на трийсет секунди. Това беше удобно и разобличаваше всички позьори, измамници и откровени мошеници, които се маскираха като легитимни кандидати за бракосъчетание. Беше казала на Виктория, че нямала представа колко много нещастници взимали поршета под наем, докато не се включила към кредитната база с данни. Кредитните извлечения на Джаки щяха да покажат, че тя изкарва много пари и харчи двойно повече.
Какъв щур съвет щеше да й даде сега?
— Не си пращай автобиографията — каза Джаки, докато сърбаше фрапучиното от сламката си. — Давай сама. Отвори си собствена кантора.
— И откъде ще си намеря клиенти?
— Катрина Барксдейл ще ти е първата. Тя те харесва.
— Харесва да играе тенис с мен. Дори не е ставало дума, че съм адвокат.
Джаки отхапа голямо парче от морковената торта.
— Виж, ако аз убия съпруга си — ако извадя късмет и се сдобия с такъв, — бих те наела начаса.
— Трябва да наема офис, да си отпечатам визитки и бланки, да си наема секретарка…
— Щом трябва — отвърна Джаки. — Колко имаш в банката?
— Кръгло ли?
— Да.
— Превишила съм кредита си.
— Мога да ти дам малко пари назаем.
— Ти? Ти имаш пари?!
Джаки облиза глазурата, полепила се по горната й устна.
— Ако пусна всичките си „Джими Шус“23 в интернетския пазар. — Разсмя се. И после, както понякога става с истинските приятели, сякаш прочете мислите на Виктория. — Винаги можеш да работиш за Брус.
— Мислих за това.
— И?
— Няма ли да е страхливо от моя страна? Разбиват ме в съда и се скривам в някой офис?
— Стига, Вик. Няма какво да доказваш. Жениш се за господин Съвършен. Остави го да плати товара.
Естествено, би било толкова лесно, помисли си Виктория. Напрежението ще спадне, ще хвърля документите от входящата кутия в изходящата. Какъв щеше да е най-големият стрес?
„Има проблем, госпожо Лорд. Извлечението от банката не е заверено нотариално.“
Може би трябваше да приеме. Кой би я обвинил?
Но тя каза: „Не мога да го направя.“
— Добре, но ако аз се омъжвах за човек като Брус, не бих работила нито ден повече. Естествено, нямаш ни най-малка представа какво значи да си търсиш съпруг в днешно време.
— Ще си намериш някого.
— Лесно ти е да го кажеш. Ти прибра голямата награда. Няма нищо освен Питър-Пановци, бракофоби, мамини синчета и лекета. Понякога всичко това накуп в една опаковка.
— Изчакай малко — отвърна Виктория.
— Споменах ли мъжете, които не знаят, че са обратни?
— Това възможно ли е?
— Или тези, които очакват да им духаш само защото са се изръсили за някой омар.
— Стига де!
— Вярно е. Точно след лимоновия пай.
— Извадих късмет с Брус — заяви Виктория. — Знам това.
— Късмет? От завист чак контактните ми лещи позеленяха.
Според Виктория всяка връзка се дължеше на добър или лош късмет. Каква е вероятността да се пресегнеш към най-горната лавица за най-новия съдебен трилър на Лиза Скотолайн точно когато покрай нея минава висок рус мъж? Брус беше издърпал „Убийствена усмивка“ и беше настоял да я плати. После я покани на кафе. Книжарница „Букс енд Букс“ беше по-добро място за срещи, отколкото „Саут Бийч Клуб“.
Джаки беше права. Брус беше награда. Красив и стабилен, мил и всеотдаен. И начетен, нищо че литературните му навици се въртяха най-вече около „Как да спестим данъци чрез офшорни дружества“.
— Обзалагам се, че нямаш дори списък с неща за преправяне у Брус — продължи Джаки.
— Какво искаш да кажеш?
— Вредни навици. За всеки мъж, с когото излизам, си записвам всички промени, от които има нужда, за да покрие Минималните съпружески стандарти. Например любимата му музика от футболното шоу в понеделник.