Време беше да се размърда. Искаше да изпрати старомодно писмо на хартия, а пощата щеше да натовари всичко в първия отлитащ кораб само след два часа. Ако го пропуснеше, думите му нямаше да стигнат до Жанет още две седмици. А предполагаше, че жена му достатъчно се е изтормозила от мъглявите догадки.
Извади незалепения плик от джоба си и прочете отново писмото, да не би в последния момент някой израз да го подразни.
Най-скъпоценна моя,
Как бих искал да обясня къде съм, но ми е забранено. Не стана така по мое желание. Избраха ме за по-особена работа и трябва да направя всичко по силите си. Добре съм, макар че не мога да се свържа пряко с теб, ако ми изпращаш писма до пощенската кутия, чийто номер ти казах, ще стигнат до мен рано или късно.
Много ми беше мъчно да не съм с теб на нашата годишнина. Моля те, повярвай ми — нищичко не можех да направя. Дано поне си получила подаръка ми и дано ти е харесал. Дълго се колебах, докато избера точно тази огърлица, а пък да не споменавам колко струваше!
Липсвам ли ти много? Господи, как ми се иска да се прибера вкъщи! Знам колко се обиди, че тръгнах съвсем неочаквано, но искам да ми повярваш, че не биваше да споменавам точно какво върша. Не мисли, че съм постъпил така от егоизъм или защото не държа на теб. Причините са много сериозни и се надявам, че някой ден ще мога да ги споделя с теб.
И те моля да не се тревожиш за нищо. Бъди търпелива. Знаеш, че ще се върна колкото се може по-скоро.
Обичам те, мила, не се съмнявай в мен. Работата ми е трудна и само твоето доверие ме крепи.
Четеше внимателно, като се мъчеше поне замалко да забрави какво означава това писмо за него и да го види с очите на съвсем чужд човек. Твърде много ли издаваше? Не му се вярваше. Разбира се, придирчивият цензор би открил излишни намеци и все пак нито разкриваше задачата си, нито къде се намира в момента.
Залепи плика, но не написа име и адрес. Вместо това направи нещо, което, строго погледнато, беше нарушение на дадената клетва. Пъхна писмото в друг плик заедно с бележка до адвоката си във Вашингтон.
Драги Джордж, сигурно ще се учудиш, когато научиш къде попаднах. Жанет не знае и не искам да й давам поводи за безпокойство. Затова те моля да препратиш писмото до нея. И не забравяй, че пътуването му е извънредно поверително. Някой ден ще ти обясня всичко.
Естествено острият ум на Джордж щеше да му подскаже обяснение, съвсем близо до истината, но той умееше да пази тайна не по-зле от всеки в Централното разузнаване. А Садлър не успя да измисли друг по-сигурен начин писмото му да стигне до Жанет. Накрая се престраши да рискува малко, за да се успокои… и за да не подлудява жена си още повече.
Попита къде е най-близката пощенска кутия (в Средищния град не се намираха на всеки ъгъл) и пусна писмото. След два часа щеше да поеме по пътя към Земята. Очакваше до утре по същото време да е в ръцете на Жанет. Надяваше се тя да го разбере… или поне да сдържи гнева си, докато се съберат отново.
До кутията имаше щанд за вестници и списания, Садлър си избра „Сентръл Нюз“. Оставаха няколко часа до тръгването на монорелсовия вагон обратно към Обсерваторията. Ако в града имаше нещо особено интересно, в местния вестник би трябвало да го споменат.
За политическите новини бе отделено толкова нищожно място, че Садлър се замисли дали невидимата ръка на цензурата не се е протегнала вече, макар и в кадифена ръкавица. Ако човек съдеше по заглавията, не би заподозрял разгарянето на никаква криза. Само след старателно прочитане на вестника би могъл да забележи нещо. Долу на втора страница съобщаваха накратко, че един пътнически кораб от Земята има проблеми с карантината в орбита около Марс — не го допускаха да кацне. А на друг бяха забранили да напусне повърхността на Венера. Садлър и за миг не се усъмни, че медицински проблеми просто няма — Федерацията си показваше мускулите.
На четвърта страница откри още по-смущаваща новина. На някакъв незначителен астероид, сравнително близо до Юпитер, била арестувана група търсачи на метални находища. Обвинението му се стори нелепо. Били нарушили правилата за безопасност. Явно това беше само повод, но пък и търсачите едва ли бяха такива, за каквито се представяха. Предположи, че Централното разузнаване се е лишило засега от услугите на неколцина оперативни агенти.
На фолиото на вестничето се мъдреше една наивна редакционна статия, в която положението се представяше едва ли не оптимистично и се натрапваше надеждата, че здравият разум ще надделее. Садлър обаче не се залъгваше за здравината на здравия разум, затова само поклати глава недоверчиво и се зарови в местните новини.