Вече не се чувстваше новак в града и лесно намираше каквото търсеше из куполите. Първо отиде да се подстриже. И един от готвачите в Обсерваторията припечелваше допълнително с този занаят, но щом видя какви прически прави, Садлър се зарече да отиде при професионалист. Накрая реши да отдели четвърт час за центрофугата в атлетическия център.
Както винаги хората от Обсерваторията се бяха събрали тук, за да поддържат телата си готови за завръщане на Земята, когато решат да сторят това. В момента центрофугата беше заета и Садлър остави дрехите си в едно шкафче, после поплува в басейна. Не след дълго отслабващият вой му подсказа, че голямата машина може да поеме следващия си товар.
Кабината побираше шестима и имаше хитроумно предпазно устройство, което не позволяваше да се включи, ако теглото на хората не е разпределено правилно. Един дебелак трябваше да си размени мястото с хърбата отсреща. Чак тогава двигателят започна да ги върти. Садлър усещаше как натежава все повече. Дишаше дълбоко и непрекъснато се опитваше да вдигне ръцете си, за да прецени колко са отслабнали мускулите му. Стори му се, че полека се запълват с олово.
Мъжът отдясно се изправи неуверено и започна да прави по две крачки напред, после две назад в определената му с бели черти зона. Всички последваха примера му. Беше доста странно да гледа как хората крачат по отвесна спрямо Луната повърхност, но ги притискаше сила, надвишаваща шест пъти местното притегляне.
Усещането не можеше да се нарече приятно. Садлър просто не вярваше, че е прекарал целия си живот — само допреди две седмици, в такова смазващо гравитационно поле. На теория все някак щеше да свикне отново с него, в момента обаче се чувстваше немощен като новородено котенце. Отдъхна си с искрена радост, когато центрофугата забави въртенето си, накрая спря и той изпълзя отново в приятната прегръдка на Луната.
Уморен и потиснат се загледа в куполите, докато монорелсовият вагон го отдалечаваше от Средищния град към Обсерваторията. Не го ободри дори краткото потапяне в предстоящия лунен ден, когато видя как още скритото зад хоризонта Слънце докосна най-високите върхове на западните планини. Пресметна, че това е тринадесетото му земно денонощие на Луната, дългата нощ свършваше. Но той се смръзваше от страх при мисълта какво може да донесе денят.
ГЛАВА 13
Всеки човек си има слабо място, стига да го откриеш и улучиш точно. Беше толкова очевидно в какво е уязвим Джеймисън, че Садлър едва не се засрами да злоупотреби с увлечението му. Не можеше обаче да си позволи колебания. Всички останали в Обсерваторията се шегуваха с картините на младия астроном, дори през ум не им минаваше да го похвалят или насърчат. Садлър обаче, чувствайки се окаян лицемер, започна да играе ролята на почитател.
Въпреки това не успя веднага да пробие бронята на сдържаността, зад която се спотайваха чувствата на Джеймисън. И не биваше да го подтиква натрапчиво към откровеност. Садлър избра най-простия подход — защитаваше злополучния художник, когато колегите му го вземаха на подбив. Това се случваше всеки път при ваденето на показ на нова картина.
А изместването на разговора от изкуството към политиката се оказа съвсем лесно — в тези дни хората в Обсерваторията трудно мислеха за друго. Колкото и да беше неприсъщо за него, Джеймисън сам подхвана онова, което Садлър очакваше да изкопчи от него с хитрост. Явно беше размишлявал упорито, с присъщата му методичност — измъчваха го въпросите, които си бе задавал всеки учен още от откриването на практическите приложения на атомната енергия.
— Ти какво би направил — каза най-неочаквано няколко часа след връщането си от Средищния град, — ако трябваше да избираш между Земята и Федерацията?
— Защо питаш мен? — вдигна рамене Садлър, прикрил острия си интерес зад маската на учудване.
— Питам мнозина — промърмори Джеймисън. В гласа му прозвуча печалното недоумение на човек, търсещ пътя си в объркващия го свят. — Помниш ли спора в салона, когато Мейз изтърси, че който се придържа към правилото „Ще браня моята планета, ако ще и ние да не сме прави“, е глупак?
— Помня — предпазливо потвърди Садлър.
— И според мен е прав. Верността не бива да зависи от мястото, където си се родил, а от идеалите ти. Понякога гласът на съвестта може да заглуши патриотизма…
— Защо те избива на философстване? Отговорът на Джеймисън беше твърде изненадващ:
— Заради Нова Драконис. Току-що получихме данните от наблюденията на обсерваториите отвъд Юпитер. Предадоха ни ги през Марс и някой е добавил бележка към тях, Молтън ми я показа ей сега. Няма име, съвсем кратка е. Само натъртват, че каквото и да се случи — изразът е повторен, за да не го пропуснем, — ще се постараят и занапред да получаваме резултатите от работата им.