Садлър разбираше защо тази проява на солидарност между учените е потресла Джеймисън. Повечето хора извън задружната им общност не биха й обърнали внимание, само че такива дреболии понякога преобръщаха с главата надолу позицията на хората в критични моменти.
— Не знам дали трябва да си правиш пресилени изводи от това — изрече скептично накрая. — В края на краищата всички знаем, че и във Федерацията повечето хора са честни, почтени и склонни към сътрудничество. Но ако ще решаваш съдбата на Слънчевата система, не бива да разчиташ само на емоциите си. Наистина ли би се поколебал на чия страна да застанеш при сблъсък между Земята и Федерацията?
Мълчанието се проточи, Джеймисън въздъхна.
— Не знам… Наистина не знам!
Този отговор беше достатъчен Садлър да зачертае поредното име от списъка със заподозрените.
Загадъчният лъч в Маре Имбриум се появи след около денонощие. Садлър чу за фантастичната случка, когато се отби при Уогнъл за сутрешното си кафе.
— Стана нещо, над което си струва човек да си поблъска главата — подхвана секретарят още щом го видя да влиза в приемната. — Един от електронните ни техници тъкмо се качил в наблюдателния купол да се поразтуши с гледката и изведнъж — светлинен лъч на хоризонта, който сочел право нагоре. Угаснал след около секунда, но бил ослепително синьобял. Ясно е, че е излъчен от мястото, където са били Джеймисън и Уилър. Знаех, че апаратната група има затруднения заради онзи секретен проект и затова веднага им се обадих. В магнитометрите им едва не прегорели всички схеми, имало и силен локален трус.
— Може да съм невежа, но не проумявам как един светлинен лъч би причинил всичко това — измънка озадаченият Садлър. Набитите в главата му знания го подсетиха след секунда за истинския смисъл на новината. — Светлинен лъч, значи?! Невъзможно. Няма как да се види оттук заради вакуума…
— Именно! — потвърди Уогнъл, развеселен от смущението му. — Можеш да го видиш отстрани само ако минава през прах или въздух. А този отгоре на всичко бил изключително ярък. Уилямс дори заяви: „Приличаше ми на плътна колона от светлина.“ Знаеш ли какво е онова място според мен?
— Не — веднага го увери Садлър, а в същото време се чудеше колко близо е научният секретар до истината, — нямам представа.
Уогнъл го изгледа притеснено, сякаш малко се срамуваше от догадката си.
— Трябва да е някаква крепост. Знам колко щуро звучи, но като се замислиш, нито едно друго обяснение не съвпада с всички факти.
Преди Садлър да измисли подходящ отговор, сигнализаторът избръмча и от принтера на бюрото падна отрязано листче. Беше стандартна бланка на комуникационния център, само че започваше с червената ивичка за извънредно важно съобщение.
Секретарят я зачете на глас и очите му постепенно се разширяваха.
„Спешно, до директора на Обсерваторията в Платон. Демонтирайте всички разположени на повърхността уреди, преместете на безопасно място чувствителните модули, като започнете с огледалата на големите телескопи. Движението по монорелсовата линия е спряно до второ нареждане. Погрижете се вашите служители да излизат на повърхността само при крайна необходимост. Подчертайте, че това е само предпазна — повтаряме — предпазна мярка. Не се очаква да бъдат изложени на непосредствена опасност.“
— Ето ти го и доказателството — смаян промълви Уогнъл. — За съжаление май улучих десетката…
Садлър виждаше за пръв път всички от Обсерваторията събрани в салона. Професор Маклорин стоеше в единия край на сцената — обичайното място за съобщения, изпълнения на песни или скечове. Този път обаче никой не се усмихваше.
— Никой не разбира по-добре от мен — заговори директорът сърдито — как ще бъдат съсипани всичките ни научни програми. Да се надяваме, че тези предпазни мерки са ненужни и че ще можем да подновим работата си само след няколко дни. Но за всички е очевидно, че не бива да рискуваме апаратурата си. Огледалата на хилядасантиметровия и петстотинсантиметровия телескоп веднага ще бъдат скрити под повърхността. Не са ме уведомявали точно какви неприятности да очакваме, но доколкото виждам, положението ни не е никак розово. Ако започнат враждебни действия, веднага ще изпратя съобщения до Марс и Венера. Ще им напомня, че сме научна станция и сме приемали мнозина техни граждани като желани гости, освен това нямаме никакво значение като военен обект. Сега ви моля да изпълнявате нарежданията, които ще чуете от ръководителите на групи, и да работите бързо и усърдно.